Джейн Кренц: Пророчески сънища

Гуен усети прилив на безпокойство.

— Все още ли е влюбена в Зандър Тейлър? — попита тя просто за да е сигурна.

— Опасявам се, че е така… — Триша направи физиономия. — И все още вини теб за смъртта му. Доколкото знам, Зандър Тейлър е единственият мъж, с когото е имала сериозна връзка през живота си. Тя се справя страхотно с цветя и животни, но не и с хора. Реших, че трябва да знаеш. Добре е да внимаваш с нея.

— Оценявам, че ме предупреди.

— Видях, че си направила резервация за една седмица за себе си и за този Джъдсън Копърсмит — подпита Триша тактично.

— Трябва ми време, за да организирам погребението на Евалин и да се погрижа за имотите й. Джъдсън ще ми помогне.

Триша се намръщи.

— Не се засягай, но защо точно ти? Евалин нямаше ли някакви роднини?

— Не. Тя е оставила всичко на мен.

— Аха. Не знаех това. — Триша се усмихна със съчувствие. — Сигурно няма да се затрудниш да продадеш къщата, в която Евалин живееше тук, но какво, за бога, ще правиш със съборетината при водопадите, която тя наричаше изследователска лаборатория?

— Нямам представа — отвърна Гуен откровено. — Предполагам, че ще наема някого да разчисти оборудването и инструментите, които беше инсталирала, и после ще опитам да продам мястото. Надявам се да приключа с нещата за седмица, но има толкова много за вършене.

— Този Джъдсън Копърсмит, когото очакваш, твой приятел ли е? — неприкрито полюбопитства Триша.

— Не точно, по-скоро финансов съветник — отвърна Гуен. Почувства се горда от това колко уверено отговори на този въпрос. Цяла сутрин беше умувала каква история да представи като прикритие на Джъдсън. — Той има известен опит с такива неща, продажби на имоти и прочие…

Триша се усмихна.

— Това е добре, защото мисля, че имаш нужда от помощ. Съмнявам се Евалин да е обръщала особено внимание на бизнес делата си. Тя се интересуваше единствено от изследванията си.

— Знам.

— Тя беше истинска ексцентричка в град, пълен с ексцентрици, но все пак ще ми липсва.

— И на мен — призна Гуен.

Триша се покашля и отново я изгледа подпитващо.

— Сара, една от камериерките, ми спомена, че в стаята ти има някаква голяма котка.

— Това всъщност е котаракът на Евалин, нарича се Макс. Не можех да го оставя в къщата. Там няма кой да го храни. Не знаех какво да правя с него, затова го доведох тук. Надявам се това да не е проблем. Донесох и котешката му тоалетна. А после ще му купя храна.

— Няма проблем — усмихна се Триша. — Пускаме домашни любимци.

Джъдсън беше приключил на рецепцията. Той мина през вратите на чайната, носейки една кожена чанта. Профилът му подхождаше на ястребовите очи, помисли си Гуен, само остри и ъгловати черти. В походката му прозираше някаква хищническа мускулеста грация. Беше облечен с бежов панталон, сив пуловер и ниски боти. Необикновеният кехлибарен кристал на черния метален пръстен на дясната му ръка улови слънчевата светлина, нахлуваща през прозореца. За секунда Гуен можеше да се закълне, че камъкът блести, сякаш излъчваше някаква енергия. Също като очите му , помисли си тя.

Джъдсън спря до масата и прониза Гуен с ястребовия си поглед.

— Здравей.

— Джъдсън, радвам се да те видя отново. — Тя успя да му отправи широка приятелска усмивка. — Бързо пристигна. Това е Триша Монтгомъри. Тя е собственичката на пансиона.

— Добре дошли в „Ривървю Ин“ — усмихна му се топло и Триша.

— Благодаря.

— Разбрах, че ще останете няколко дни при нас, за да помогнете на Гуен да уреди делата на Евалин Болинджър — продължи Триша.

Гуен се паникьоса. Не беше смогнала да осведоми Джъдсън за прикритието, което му беше измислила.

Той погледна Гуен напълно невъзмутимо и съвсем леко повдигна вежди.

— Точно така.

Гуен въздъхна облекчено и му се усмихна одобрително. Беше се справил със ситуацията съвсем непринудено. Както би трябвало, напомни си тя. Нали той беше консултант по сигурността.

Триша се изправи, свали чантата с компютъра си от облегалката на стола и я метна през рамо.

— А сега, моля да ме извините. Трябва да поговоря с готвача си. Не се колебайте да ме потърсите, ако аз или някой от хората ми може да ви помогне с нещо.

— Непременно — увери я Джъдсън.

Триша се отправи с бърза крачка към кухнята. Джъдсън се отпусна на стола срещу Гуен. Остави кожената чанта на пода до краката си.

— Значи сме тук, за да уредим делата на Болинджър? — попита той с равен тон. — Това ли е версията ни?

— Е, не мога да обявя, че ще провеждаме разследване на убийство, нали? — отвърна Гуен. Говореше отчетливо и авторитетно. Нямаше нужда от паранормална интуиция, за да знае, че с мъж като него жената трябва да вземе нещата под контрол още от началото. Хората като Джъдсън Копърсмит прекалено бяха свикнали да издават заповеди.