Джейн Кренц: Пророчески сънища

Огледало, огледало.

— Какво кара Гуен да мисли, че Болинджър е била убита с паранормални средства? — попита Джъдсън Копърсмит.

Той седеше на верандата на малката къща. Беше наклонил дървения си стол само върху задните крака и бе подпрял маратонките си върху парапета. Притискаше телефона към ухото си, за да чуе какво говори брат му, въпреки шума от разбиващите се в скалите вълни.

Задаваше се буря и малкото градче Еклипс Бей щеше да попадне точно в центъра й. Джъдсън я очакваше с нетърпение. С малко повече късмет бушуващата стихия щеше да отвлече мислите му поне за известно време. Нуждаеше се от нещо, което да отклони вниманието му. Напоследък дните и нощите му се струваха безкрайни.

Нюансите на сивото, които го заобикаляха — от оловното небе до обветрените дъски на къщата, — подсилваха мрачното му настроение, завладяло го след измъкването от подводните пещери. Нощем не можеше да мигне, а ако се случеше да заспи, веднага след това се будеше от кошмари. И положението се влошаваше.

— Гуен има талант — обясни Сам търпеливо. — Също като нас. Забрави ли я?

О, да, помня я, и още как — помисли си Джъдсън. Беше я видял само веднъж преди месец, когато отиде до Сиатъл, за да се запознае с годеницата на Сам — Аби Радуел. А след тази среща нямаше вероятност да забрави Гуен Фрейзиър.

Четиримата бяха отишли на вечеря в един ресторант в модния квартал на града, наречен Саут Лейк Юниън. Още щом погледна зелено-златистите загадъчни очи на Гуен, той веднага се размечта за дълга страстна нощ в леглото с нея. Дори реши, че привличането е взаимно. Не можеше да сбърка енергията, която пробягваше помежду им онази вечер. Беше категоричен в решението си и изобщо не се усъмни, че точно Гуен е тази, която може да отвлече натрапчивите му мисли и да успокои съня му.

Но виденията за бурен секс се изпариха в мига, когато Гуен го погледна и заяви простичко: „Мога да оправям лоши сънища“.

В този момент той осъзна, че е изтълкувал напълно погрешно погледа в мистериозните й очи. Тя не го възприемаше като бъдещ любовник. Виждаше го като потенциален клиент — уязвим и нуждаещ се от професионалния й опит.

А той имаше едно ново правило.

Никога не излизай с жена с паранормални способности.

— Гуен вижда аурите на хората, нали? — изрече той по телефона. — Мъртъвците нямат аури, така че не разбирам как може да долови нещо на място, където е извършено престъпление.

— Аби твърди, че талантът на Гуен е много по-сложен, отколкото тя признава — обясни Сам. — Не забравяй, че двете се познават от гимназията, откакто са били преместени в училището за проблемни тийнейджъри.

— Преместени ли?

— След като парапсихичните им таланти започнали да се проявяват, и Аби, и Гуен били изпратени насила в „Самърлайт Академи“. Това е едно училище с пансион, специализирано в работа с проблемни тийнейджъри — поясни Сам. — В случая с Аби семейството й решило, че тя има психични проблеми. Гуен се озовала там, след като леля й, която я отгледала, починала. Дълга и много тъжна история. Аби ми е разказвала, че на прозорците имало решетки.

Джъдсън тежко въздъхна.

— Сигурно не им е било леко…

— След като се запознах с Аби и Гуен, осъзнах, че ние с теб и Ема не си даваме сметка какви късметлии сме били да растем с родители, които приемат паранормалните ни способности…

Срещата с Аби беше променила живота на брат му, помисли си Джъдсън. Сам се беше влюбил до уши, след като тя беше опитала да го наеме да разследва един случай, свързан с убийство, отмъщение и една рядка книга с парапсихичен шифър.

Двамата бързо обявиха намерението си да се оженят. Уилоу Копърсмит изпадна в лека паника. Предявявайки претенциите си на майка на младоженеца, тя помоли Сам и Аби да изчакат, за да може да планира по-официална сватба.

Накрая постигнаха компромис. Сватбата беше насрочена за края на август, след по-малко от три седмици. Джъдсън беше сигурен, че отстъпката е била направена от Аби, а не от Сам. Аби страстно беше мечтала да има истинско семейство. Сега, когато й предстоеше да стане част от фамилията Копърсмит, тя искаше да започне новия си живот без конфликти с бъдещата си свекърва.

Празненството щеше да се проведе на семейния остров Легаси Айлънд, в малкото градче Копър Бийч. Обикновено замрялото островно селище в архипелага Сан Хуан сега кипеше от вълнение покрай приготовленията. Уилоу и сватбеният агент, когото наеха, бяха впрегнали забележителния си организационен талант, за да подготвят това мащабно събитие за толкова кратко време.