Джейн Кренц: Пророчески сънища

— Пречиш ми — ядоса се Гуен. — Опитвам се да се обадя на 911.

— Защо си правиш труда? И двете знаем какво ще се случи. Разследващите ще заключат, че съм умряла от естествена смърт.

— Което е напълно възможно.

— Ала твоята интуиция ти подсказва, че съм била убита, също както останалите.

— Интуицията ми ме е подвеждала и преди.

— Но си мислиш за случилото се преди две години, нали?

— Разбира се. Разсъждавах за това през цялата нощ и докато пътувах насам от Сиатъл.

Гуен обърна гръб на духа в огледалото и се съсредоточи върху отчетливия глас на оператора на 911.

— Какъв е спешният случай? — попита жената.

— Току-що открих мъртва една стара приятелка — съобщи Гуен. — Д-р Евалин Болинджър.

— Болинджър, откачената старица, която живее на Милър Роуд?

— Сигурна съм, че професионализмът ви ще бъде вдъхновение за всички оператори на 911 — вметна саркастично Гуен.

Тя изреди фактите и потвърди адреса.

— Изпращам кола — обеща дежурната. — А вашето име, госпожо?

— Гуендолин Фрейзиър.

— Моля, останете на мястото, госпожо.

— Никъде няма да ходя.

Гуен приключи разговора и се зачуди дали Харолд Оксли, шефът на полицията в Уилби, ще бъде сред първите отзовали се. Вероятно, тъй като градът беше съвсем малък.

Когато отново се обърна към огледалото, духът проговори възмутено:

— Никой, освен теб и убиеца, няма да знае, че съм била умъртвена, камо ли с паранормални средства. Негодникът ще си остане ненаказан, освен ако ти не направиш нещо.

Точно като предния път , помисли си Гуен.

— Нищо не мога да сторя — рече тя. — Не съм ченге, нито частен детектив.

— Но ми го дължиш, не мислиш ли? Когато те пратиха в „Самърлайт Академи“, аз те научих как да владееш таланта си. Аз съм тази, която те уреди да пишеш сценарии за „Срещи с отвъдното“. Бяхме приятелки. А този път е различно, нали? Преди две години не познаваше никакви хора, занимаващи се с паранормални разследвания. Но сега знаеш за една консултантска фирма, специализирана в това…

Дразнещото при разговорите с духове е, че сякаш говориш със себе си , помисли си Гуен.

Тя затвори телефона и го пусна в чантата си. За пръв път забеляза, че върху бюрото има тънък слой прах, който очертаваше мястото, където се е намирал лаптопът.

— Взел е компютъра ти — посочи тя. — Замисли се над този възмутителен факт. Дали не е бил обикновен домашен обир?

— В такъв случай щях да бъда убита по по-традиционен начин, не смяташ ли? — попита духът. — Например с пистолет или с нож…

— Тук се е разиграло някакво насилие, долавям го със сигурност, но няма следи от борба. А ти несъмнено би се съпротивлявала…

— Не и ако са ме изненадали — изтъкна духът.

— Да, имало е насилие… Но е възможно смъртта ти да е резултат от инфаркт, причинен от шока да видиш крадец в дома си.

Духът се усмихна.

— Но единственото липсващо нещо е лаптопът ми. Наясно си, че той не беше някакъв скъп последен модел. Старата ми раница е ей там, на стола. Защо не провериш дали крадецът е взел парите и кредитните ми карти.

Гуен отиде до стола и вдигна малката, доста протрита раница. Кристалните камбанки отново звъннаха, изпълвайки тишината с нереална музика. Котаракът Макс се присви на прага, наостри уши и измяука.

В портмонето на Евалин имаше петдесет долара и две кредитни карти. Гуен остави раницата на мястото. Дотук с теорията за домашния обир.

— Що се отнася до другите мотиви, ти ме познаваш — продължи духът. — Не съм продавала наркотици в кухнята си. Не съм отглеждала марихуана в гората зад къщата. Много обичах бижутата си, но никое от тях не беше скъпо.

— Имаше и мобилен телефон. — Гуен се извърна, за да огледа стаята. — Но сега не го виждам.

— Изчезнал е, също като компютъра ми.

— Може да си го забравила в кухнята или спалнята.

В далечината завиха сирени. Сякаш операторът от 911 беше изпратил на адреса всички полицейски коли и линейки в града. Гуен осъзна, че няма много време да издири липсващия телефон.

Тя претърси бюрото, като отваряше и затваряше припряно чекмеджетата, но не го намери.

Сирените се приближаваха. Гуен трескаво се озърна, после се втурна покрай Макс към коридора. Котаракът веднага я последва.

Тя застана на прага на кухнята и я огледа бързо. Старомодните, покрити с плочки плотове, бяха почти празни, с изключение на една редица порцеланови буркани и стара кафе машина.

Обърна се и се втурна към втория етаж, следвана от Макс. Надзърна в двете малки спални, но и там не забеляза телефона.