Джейн Кренц: Пророчески сънища

— Продължаваш да ме учиш, така ли? — попита Гуен. — Не можеш да се сдържиш.

— Вече няма смисъл да опитвам да се променя, нали, скъпа? Повтарям въпроса си. Какво означава липсата на видими наранявания?

— Това показва, че смъртта може да е настъпила по естествен път. Ти си на седемдесет и две години, с диабет тип две, ядеше всякакви вредни храни и проявяваше нехайство към редовното взимане на лекарствата си. Отказа да отслабнеш и не спортуваше изобщо, ако не броим редките разходки край реката.

— А, да, реката… — отрони тихо духът. — Няма да забравиш водопадите, нали, скъпа?

— Не, никога — потвърди Гуен.

Знаеше, че е безсмислено, но се насили да провери за пулс. Усети само ужасната хладина и абсолютната неподвижност. Бавно се изправи и извади телефона от чантата си.

— Тази сцена изглежда ужасяващо позната, не мислиш ли? — обади се духът. — Напомня за случилото се преди две години.

— Да, така е — съгласи се Гуен.

— Още един човек, свързан с проучването, е мъртъв, привидно от естествена смърт. Странно съвпадение, нали?

Гуен погледна видението в огледалото. Духовете винаги бяха неясни, замъглени образи, нямаха ясни очертания. Повечето, които беше срещала, бяха на непознати хора, само неколцина от тях беше познавала прекалено добре. Този кратък списък сега включваше и Болинджър. Евалин беше неин ментор и приятел.

— Съжалявам — каза Гуен на духа от огледалото. — Видях имейла ти чак тази сутрин. Веднага се обадих. Когато не вдигна телефона си, осъзнах, че нещо не е наред.

— Разбира се, че си разбрала, скъпа — засмя се духът. — Ти си екстрасенс.

— Качих се в колата и потеглих насам. Но пътуването от Сиатъл отнема четири часа.

— Не трябва да се виниш, скъпа — успокои я видението.

— Нищо не можеше да направиш. Всичко се случи снощи, както виждаш. Работех тук, в кабинета. Помниш, че винаги съм била нощна птица.

— Да, помня. Имейлът ти е пристигнал към два часа през нощта.

— А, да, разбира се. Ти вече си спяла.

Но тя не спеше, помисли си Гуен. Обикаляше напред-назад из малкия си апартамент и опитваше да прогони тревожните образи от съня. Бяха изминали две години от смъртта на Зандър Тейлър, но всяко лято в края на август кошмарът я връхлиташе отново. Талантът да контролира сънищата си й помагаше до известна степен, но не можеше да я предпази от кошмарите. Всеки път, когато сънуваше ужасяващите сцени от онова лято, тя се събуждаше с тревожната мисъл, че нещата не са свършили със скока на Тейлър във водопада.

— Будна бях — каза Гуен. — Но не съм проверявала имейла си.

Отстъпи назад и вдигна телефона си. Макс отново измяука и размаха опашка.

— Съжалявам, Макс. Не мога да направя нищо. Твърде късно е.

Котаракът не изглеждаше доволен от този отговор. Взираше се напрегнато в нея със зелено-златистите си очи.

Тя се съсредоточи и набра номера за спешни случаи, като се стараеше да не поглежда в огледалото. Разговорите с духове не бяха нещо хубаво. Караха и потенциалните й гаджета, и приятелите й да се чувстват изключително нервни. В края на краищата духове не съществуваха. Тя всъщност говореше на себе си, опитваше да разгадае посланията, които странната й интуиция долавяше на местата, белязани от насилствена смърт.

Обикновено правеше всичко възможно, за да избягва подобни разговори, защото й действаха страшно потискащо. В края на краищата не можеше да направи почти нищо за жертвите. Това беше работа на полицията.

Преди години беше осъзнала, че когато виждаше духове в огледала, прозорци, водни и други отразяващи повърхности, това означаваше, че е попаднала в някое от тъмните места на света, пропити с тежката енергия, появила се при настъпването на насилствена смърт. Както гласеше едно старо правило, убиецът неизменно оставяше следи. Тя не беше полицай или обучен следовател. Просто беше парапсихичен съветник, който тълкуваше сънищата на клиентите си. Припечелваше малко допълнителни пари, като пишеше сценарии за една нискобюджетна телевизионна поредица. Нямаше какво да направи, за да помогне на мъртвите справедливостта да възтържествува.

— Когато Уесли Ланкастър научи за смъртта ми, сигурно ще поиска да превърнеш историята в сценарий за сериала му — каза духът в огледалото. — Вече си го представям. Дали тази изследователка на паранормални явления е била убита с паранормални средства? Има ли връзка с мистериозната поредица от смъртни случаи в същото градче преди две години?