— Ако търсите госпожица Фрейзиър, тя излезе навън да говори с един човек — обясни Райли.
Джъдсън му благодари с кимване, погледна през прозореца и видя Гуен на паркинга. Не беше сама. Висок мъж с дълга до раменете руса коса беше с нея. Нещо в начина, по който изглеждаха двамата, застанали един до друг, подсказваше, че се познават от преди. По скръстените ръце на Гуен и вирнатата й брадичка Джъдсън отгатна, че Гуен не е доволна от развоя на разговора.
Той излезе навън. Беше късен следобед и градът още беше облян от слънчевата светлина на дългите летни дни. Но тук, в планините, здрачът се спускаше по-рано дори по това време на годината. Сенките вече се прокрадваха към Уилби.
Кръвта на Джъдсън кипна от напрежение, докато крачеше към Гуен и събеседника й. Може би това беше мъжът, когото щеше да се наложи да убие, за да получи нея.
Тя гледаше към входа на странноприемницата. Още беше облечена с панталона и пуловера, които носеше преди, но сега беше нахлузила и леко черно яке. Веднага го забеляза. Облекчение, последвано от настойчиво предупреждение проблеснаха в очите й. Усмивката й беше прекалено широка и радостна. Точно такава, каквато една жена отправя към мъжа, с когото има интимна връзка. „Какво не е наред в тази картинка?“ — зачуди се Джъдсън.
— А, ето те и теб… — заговори бързо тя. — Тъкмо обяснявах на Уесли, че двамата имаме планове за тази вечер. Това е Уесли Ланкастър. Уесли, това е Джъдсън Копърсмит. — Той не се нуждаеше от паранормални способности, за да разбере, че се е издигнал от ролята на финансов съветник до тази на любовник. Нямаше проблем. Можеше да се справи с това. Застана съвсем близо до Гуен, така че рамото му да допира нейното.
— Приятно ми е… — протегна ръка Джъдсън. Като взимаше пример от Гуен, внимаваше тонът му да е любезен, поне докато не разбереше какво, по дяволите, ставаше.
Уесли приключи запознанството с рязко, кратко кимване на главата. Беше очевидно, че той не беше никак щастлив да разбере, че Гуен не беше сама.
Отблизо ставаше ясно, че в гените на Уесли се бяха намесили неколцина викинги. Той беше висок, с тесен ханш и добре оформени мускули, като на човек, който прекарва доста време във фитнеса. Силна челюст, високи скули, светли очи и елегантно оформена руса коса допълваха образа му. Трябваха му само една секира, щит и шлем, за да придобие напълно завършен вид, помисли си Джъдсън.
Вместо бойното снаряжение Уесли носеше шити по поръчка черни панталони, тъмносиня копринена риза, разкопчана до средата на гърдите, небрежно измачкано ленено сако и чифт италиански мокасини. Но Джъдсън беше сигурен, че никой уважаващ себе си викингски воин не би позволил и на смъртното си легло да изглежда така, сякаш иска да направи впечатление в някое холивудско студио.
— Уесли е ловецът на духове от „Срещи с отвъдното“. Това е телевизионното шоу, което разследва сигнали за стари случаи с духове и други паранормални явления — каза Гуен.
Това обясняваше доста, помисли си Джъдсън.
— Така ли? — попита той и се насили да спре дотук. Нямаше смисъл да отива по-далече, изказвайки мнението си, че според него всички ловци на духове са шарлатани и че никога не е чувал за шоуто.
— Гуен ми обясни, че двамата сте в града, за да организирате погребението на Евалин и да уредите нещата покрай смъртта й — рече Уесли.
— Точно така. — Джъдсън отговори престорено нехайно, опитвайки да долови вибрациите между Уесли и Гуен. Очевидно двамата бяха имали нещо общо в миналото, но настоящето изглеждаше доста неясно. — Какво те води в Уилби?
Уесли въздъхна продължително и придоби нещастно изражение.
— Дойдох да видя Евалин. От няколко дни опитвах да се свържа с нея. Тя спря да отговаря на имейлите ми и на съобщенията, които оставях на гласовата й поща. Реших да взема полет до Портланд и после да наема кола, за да стигна до Уилби и да открия какво става тук. Голям шок беше, когато научих, че Евалин е починала снощи.
— Защо си се разтревожил толкова, като не си успял да се свържеш с нея? — попита Джъдсън. — Близки приятели ли бяхте?
— По-точно партньори в бизнеса — поясни Уесли мрачно.
Гуен отпусна скръстените си ръце и ги пъхна дълбоко в джобовете на якето си.
— Евалин от време на време работеше на хонорар за Уесли. Тя беше главният му изследовател. Проверяваше историите за духове и паранормални случаи. Беше нейна задача да намира места, подходящи за епизодите на „Срещи с отвъдното“. След като Уесли направеше избора си, аз пишех сценариите.
Читать дальше