Никълъс Спаркс - Най-дългото пътуване

Макар да не смяташе да се представя в лоша светлина на дансинга, София се радваше, че е дошла. За разлика от баровете край университета — всъщност, за разлика от всички барове, в които бе стъпвала — тук хората изглеждаха наистина мили. Смехотворно благоразположени. Никога не бе чувала толкова много непознати да подвикват „прощавай“ и „извинявай“ и с дружелюбни усмивки да й правят път. Марша се оказа права и за още нещо — беше пълно със симпатични момчета. Марша и колежките й, естествено, се възползваха от случая. Откакто пристигнаха, не им се наложи да си купят нито едно питие.

Така си представяше съботните вечери в Колорадо, Уайоминг или Монтана, макар да не бе ходила там. Кой би могъл да предположи, че в Северна Каролина има толкова много каубои? Оглеждайки тълпата, тя осъзна, че каубоите вероятно не са истински — повечето бяха дошли да гледат ездата на бикове и да пийнат бира. Не беше виждала обаче на едно място толкова каубойски шапки, ботуши и колани с огромни токи. А жените? И те носеха шапки и ботуши, но късите панталонки и голите талии — за които допринасяха и колежките й — бяха повече, отколкото в кампуса през първия топъл пролетен ден. Марша и момичетата бяха отишли на пазар през деня, в резултат на което сега София се чувстваше едва ли не старомодна в джинсите и блузката без ръкави.

Отпиваше от питието си, доволна да наблюдава, да слуша и да попива атмосферата. Преди няколко минути Марша и Ашли тръгнаха нанякъде, несъмнено да побъбрят с поредната групичка момчета. София обаче не изпитваше необходимост да се присъедини към някоя от сформиралите се групички. Открай време предпочиташе да се усамотява и за разлика от повечето момичета не приемаше на живот и смърт правилата на колежанската солидарност. Създаде добри приятелства, но бе готова да продължи напред. Мисълта за реалността я плашеше донякъде, но се вълнуваше, че ще заживее самостоятелно. Смътно си представяше мансарда в някой град с кафенета и закусвални в съседство, ала всъщност би предпочела дори мизерен апартамент край шосето в Омаха, Небраска пред настоящето. Пансионът й бе дошъл до гуша — не само защото „Чи Омега“ и „Сигма Чи“ пак бяха сформирали обща фракция. От три години наблюдаваше безкрайните мелодрами, от които е изтъкан съвместният живот на трийсет и четири момичета. Стремеше се да стои настрани, но вече усещаше завръзката на тазгодишната версия. Новата реколта първокурснички обсъждаха надълго и нашироко кой какво мисли за тях и как най-бързо да се домогнат до по-високите стъпала на социалната йерархия.

София не се вълнуваше от такива неща. Стана член на момичешкия клуб отчасти защото се разбираше със съквартирантката си, а и понеже всички първокурснички се включиха. Беше й любопитно, особено след като социалният живот в „Уейк“ се основаваше до голяма степен на гръцката система.

Внесе членския си внос в „Чи Омега“ и се опита да приеме насериозно дейността на клуба. Наистина. През първата година дори обмисляше да стане отговорник. Марша избухна в смях, щом чу плановете й. София също се засмя и така приключи всичко. И слава богу, защото от нея нямаше да излезе добър отговорник. Посещаваше всички събрания — официалните и неформалните — но така и не хвана вяра на лозунгите „клубът ще промени живота ви“ и „членството в «Чи Омега» носи доживотна полза“.

Чуеше ли ги, й се приискваше да вдигне ръка и да попита останалите наистина ли смятат, че ентусиазмът, който проявява през Гръцката седмица, има значение в дългосрочен план. Опитваше се, ала не успяваше да си представи как на интервюто за работа бъдещият й шеф отбелязва: „Виждам, че сте сред хореографите на танца, благодарение на който «Чи Омега» заема челните места в университетската ранглиста. Често казано, госпожице Данко, точно такива умения очакваме от един уредник на музей“.

Как ли пък не.

Клубният живот съставляваше част от опита, натрупан в колежа, и тя не съжаляваше, че е участвала, но никога не бе искала той да изчерпва целия й опит. Нито почти целия й опит. Постъпи в „Уейк Форест“ главно защото искаше да получи добро образование и стипендията й изискваше да поставя на първо място ученето.

Тя разклати чашата си, замислена за изминалата година.

Предишният семестър разбра, че Брайън пак й е изневерил. Беше съкрушена, умът й витаеше и когато изпитите наближиха, се наложи да учи като смахната, за да ги издържи. Едва успя. Но такъв стрес не бе преживявала никога и се зарече да не позволява да се повтаря. Без помощта на Марша нямаше да стигне доникъде и затова се радваше, че се е включила в „Чи Омега“. За нея клубът бе възможност за създаване на приятелства, а не някаква прехвалена групова принадлежност. А приятелството от своя страна нямаше нищо общо със социалните йерархии. Затова, както от самото начало, тя изпълняваше задълженията си, но не повече. Плащаше си таксите и членския внос и отбягваше групичките и момичетата, които смятаха, че „Чи Омега“ е началото и краят на съществуванието.