Сара Шепард - Потрес

Ариа присви очи и можеше да се закълне, че видя устните му да мърдат, сякаш говореше на себе си.

Хана се наведе към нея.

— Баща ми ми каза, че според полицията убиецът на Гейл е някакво момче, което обирало къщите в квартала. Привикали са го за разпит. Ами ако го осъдят?

Спенсър сви рамене.

— По-добре него, отколкото нас.

Емили се ококори.

— Как можа да го кажеш? Ужасно е да мислят, че ние сме го направили, но не можем да позволим някой друг да го отнесе.

Спенсър повдигна вежди, докато сядаше на пейката.

— Кой знае? Може би човекът, който е обирал къщите, да е А.

— Или пък да е убил Гейл, без да е свързан с А. — предположи Ариа, но не изглеждаше особено убедена. Останалите също.

Спенсър кръстоса крака, приглади черната си пола и погледна напред. След кратка пауза Ариа се настани до нея, последвана от останалите.

Органът спря да свири и тежката врата се затвори с изщракване. Хората се размърдаха на местата си. Ариа изви шия, опитвайки се да погледне над седящите пред нея. Господин Кларк излезе на подиума и си нагласи микрофона. Когато се прокашля, тонколоните прогърмяха и той се стресна. След ужасно дълга пауза погледна към морето от хора и устните му се разтрепериха. Разнесоха се няколко учтиви покашляния, хората се побутнаха загрижено. Господин Кларк просто не можеше да помръдне.

Стомахът на Ариа се сви. Чувстваше се ужасно при вида на този съсипан човек, особено когато за състоянието му може би бяха виновни те. Ами ако А. беше убил Гейл само заради тях? Това означаваше, че те бяха съсипали живота му, веднъж с Табита, а сега и втори път. А най-голяма бе вината на Ариа — нейните ръце бяха блъснали дъщеря му от онзи покрив. Тя го гледаше и ужасът от онова, което бе сторила, отново я връхлетя. Пръстите й затрепериха.

Най-накрая господин Кларк се прокашля.

— Никога не съм си и помислял, че ще правя това нещо два пъти в една година — каза мъжът и гласът му стана дрезгав. Той смачка кърпичката в юмрука си. — Достатъчно мъчително е да ти отнемат дъщерята, но когато изгубиш и съпругата си, светът ти започва да се руши. — Той подсмръкна и си избърса носа. — Мнозина от вас познават Гейл като невероятен филантроп. Но аз познавах и другите й страни, които бяха толкова специални и уникални…

Той продължи да разказва как Гейл спасявала всяко куче, което виждала, как се погрижила за едно бедно семейство, докато били на почивка в Кюрасао и им купила нова къща, как на всеки Ден на благодарността участвала доброволно в раздаването на безплатна храна. Историите не бяха свързани и понякога бяха съвсем незначителни, но те изграждаха един образ, който изобщо не отговаряше на А.

Който успешно ги бе подвел, да си мислят иначе.

Господин Кларк продължи да говори, като от време на време се спираше, за да избърше сълзите си. Когато Ариа чу думата „убийство“, тя внезапно застана нащрек.

— Колкото и да не ми се иска да обръщам внимание на убиеца на съпругата ми, трябва да кажа нещо и за него — продължи господин Кларк с мрачен глас. — Който и да си, каквито и да са били причините ти, аз ще те намеря. Както ще намеря човека, който уби дъщеря ми.

В тълпата се разнесе шепот. Ариа примигна, постепенно осмисляйки думите му. Тя погледна към приятелките си. „Какво каза той? — произнесоха устните й. — Това не може да се случва!“

Господин Кларк махна на тълпата да се успокои.

— Това все някога ще излезе наяве, така че може би е по-добре да ви го кажа още сега. Поръчах да направят аутопсия на останките на Табита. Причината за смъртта й не е алкохолно отравяне. Била е убита.

Всички заговориха на висок глас. Гърлото на Ариа се сви толкова силно, че тя почти не можеше да диша. Приятелките й я гледаха зашеметени.

Внезапно телефонът й изжужа. Секунда след това светна и телефонът на Емили, обадиха се и тези на Хана и Спенсър. Ариа ги изгледа озадачено, после погледна към екранчето. Стомахът й внезапно се сви. „Имате ново съобщение“, пишеше там.

Ариа го отвори и й причерня.

Точно така, кучки — татко е по следите ви. Според вас колко ли време ще е необходимо на полицията, за да разбере, че сте присъствали и на двете местопрестъпления?

— О, Боже — прошепна Спенсър. Тя рязко вдигна глава и се огледа. — Мацки, да не би А…

— … да е тук? — довърши Хана.

Ариа огледа църквата, която беше пълна с хора от училището, от града, от миналото й. Дочу се писклив кикот и в същия момент нечия фигура се измъкна през задния вход, затръшвайки силно вратата зад себе си.