Сара Шепард - Потрес

Настъпи продължително мълчание. Ноъл беше забил поглед в краката си и като че ли претегляше чувствата си. Стомахът на Ариа нервно се сви.

Ами ако просто затръшнеше вратата под носа й? Ами ако просто не му пукаше?

Но Ноъл внезапно разпери ръце.

— Проблемът, Ариа, е там, че мен ме е грижа повече за нас , отколкото за мен . Независимо какво трябва да ми казваш, просто ми го кажи, става ли?

Ариа се хвърли в прегръдките му и двамата останаха дълго време притиснати един към друг. От начина, по който я прегръщаше, сякаш не искаше никога да я пусне, й стана ясно, че й е простил.

— Съжалявам — прошепна тя в ухото му.

— Знам — отвърна Ноъл. — И аз съжалявам. Трябваше да ти кажа за баща ми, вместо да те оставям сама да го откриеш. Аз също криех нещо от теб. — Той се отдръпна и леко докосна върха на носа й. — Можеш ли да ми простиш?

— Разбира се — отвърна Ариа и го прегърна още по-силно. През целия си живот не бе чувствала по-силна връзка с някого. Но когато зарови лице на гърдите му, чу нещо отвъд двора и надигна глава. Сякаш някой се прокашля. Ариа потърси сред дърветата признаци на живот. Прозорците на къщата за гости бяха затворени. На оградата беше кацнала птичка и переше опашката си.

„Тук няма никой“, помисли си тя и се опита да потисне страха. Но той беше заседнал в гърлото й, оставяйки в устата й горчив вкус.

Все пак А. продължаваше да е някъде навън. Напълно възможно бе да е наблизо и да подслушва. Но той вече й беше отнел твърде много неща. Тя нямаше да допусне да й отнеме и Ноъл.

По-късно същата сутрин Хана спря колата си на паркинга на „Роузууд дей“. Небето бе натежало от оловно сиви облаци, които отговаряха на настроението й. Кейт, която се возеше до нея, бе нагласила радиото на станцията WKYW. Местните новинари отново обсъждаха трагичното убийство на Гейл.

— Госпожа Ригс беше щедър дарител на филаделфийския Музей на изкуствата, на Аквариума в Камдън, на „Биг брадърс, биг систърс“ от Ню Джърси — изреждаше репортерът. — Ще липсва на всички ни. Погребението ще се състои утре сутринта; очаква се присъствието на рекорден брой опечалени. Госпожа Ригс ще бъде наследена от съпруга си и макар че наскоро изгуби доведената си дъщеря Табита…

Хана рязко спря радиото.

— Това е ужасно — промърмори Кейт, оправяйки маникюра си. — Наистина ли не видя кой я е убил?

— Ш-ш-шт — изсъска Хана, макар да бяха сами в колата. Когато предишната вечер си тръгна от участъка, тя се обади на баща си и му разказа онази част от случилото се, която бе склонна да сподели — че се е впуснала в преследване заедно с Емили, че е знаела, че това е къщата на Гейл и че е била поразена, когато я е видяла мъртва на алеята. Баща й, естествено, беше ужасен. Той извика мениджъра на кампанията и прессекретаря, за да се посъветва с тях как най-добре да изнесат новината. Кейт присъстваше на разговорите, но вместо да гледа на Хана като на някой изрод — или луда убийца — тя прояви съчувствие.

— Сигурно е било ужасно — произнесе тя със загрижено лице.

За щастие бащата на Спенсър намери начин да накара роузуудската полиция да скрие от пресата, че момичетата са се намирали в имението на Гейл и всички останали, които знаеха този факт, се заклеха да мълчат. Но въпреки това бащата на Хана й дръпна строга лекция насаме, в спалнята й.

— Онези снимки, за които ми разказа, са достатъчно компрометиращи — процеди той през стиснати зъби. — Защо нарушаваш частната собственост? Можеха да те убият!

Хана не искаше да разочарова баща си и повече или по-малко се съгласи да не напуска къщата, докато не минат изборите. Но когато баща й я притисна да му каже какво изобщо е търсила в къщата на Гейл, тя се опита да намери приемливо обяснение. Нямаше никакъв начин да му разкаже за бебето на Емили или за А.

Хана паркира и излезе от колата. Тръгна към страничния вход, а Кейт се запъти към арт крилото, където беше класната й стая. Няколко ученици се спряха и изгледаха Хана така, сякаш се беше подпалила.

— Смотанячка — промърмори Девън Арлис, докато вадеше ски екипа си от багажника на колата. Кирстен Калън спря да пише есемеса на телефона си и избухна в смях. Фай Темпълтън и Чейси Бледсоу се сбутаха многозначително край хълмчето, където се мотаеха пушачите, а Лейни Айлър и Мейсън Байърс спряха да се натискат, колкото да прошепнат „луда шпионка“ достатъчно силно, за да ги чуе. Хана си мислеше, че убийството ще засенчи клипа й, но беше сбъркала.