Ребека Колинс - Хрониките на Пембърли

— Той ще бъде у леля Гарднър, където, както си спомняш, всички сме поканени на вечеря утре.

Към радостта на Елизабет от новината, че ще види баща си по-скоро, отколкото беше очаквала, сега се беше добавила и радостта от това, че бракът е дал на сестра й Джейн неподозирана увереност. Ако имаше нещо, за което Джейн можеше да бъде упрекната, въпреки цялата благост и сила на характера й, това беше нейната неувереност — нежеланието й да взема решения. На Елизабет й се струваше, че тази малка слабост, както някой би я определил, е изчезнала, откакто е вече съпруга на мистър Бингли. Не каза нищо обаче, тъй като не желаеше да я притесни. А освен това имаше толкова много да си кажат за новия си живот, за съпрузите си, за пътуванията и за изобилието от обич и щастие, че почти изгубиха представа за времето, докато една прислужница не изтича по стълбите, за да съобщи, че господата са се върнали.

Лизи пожела да се изкъпе, преди да се преоблече за вечеря, и удоволствието от горещата вана, ароматизирана с лавандулово масло, приготвена й от личната прислужница на Джейн, й припомни, че е в Лондон, а не в странноприемниците на Глостър или Уелс, които, въпреки цялото си очарование, бяха далеч от съвременните удобства.

Когато се присъединиха към господата долу, за своя най-голяма изненада те намериха и полковник Фицуилям там — не го бяха виждали от сватбите си насам, когато той тържествено изпълняваше задълженията си като шафер на Дарси.

След като сърдечно поздрави двете сестри и изрази задоволството си от това колко добре изглеждат, полковникът остави Бингли да обясни присъствието му.

— Срещнахме го в клуба, където е отседнал вече цяла седмица — каза Бингли, при което Джейн възнегодува, че не е дошъл при тях.

— Можехте да отседнете тук. Имаме толкова свободни стаи.

— Не исках да се натрапвам — оправда се Фицуилям, — а и нямах представа кога очаквате Дарси и Елизабет.

— Е, сега си вече тук и трябва да останеш — каза Бингли твърдо и ултимативно, — докато корабът ти отплава.

Надигнаха се възклицания на недоумение: „Какъв кораб?“, „Къде ще отплава?“ Фицуилям обясни, че след края на войната с Франция нямало какво да прави и когато му предложили място на един кораб, заминаващ за новите колонии в Цейлон и Индия, той приел.

— Та това е на другия край на света — ахна Елизабет, но Фицуилям я увери, че тези земи се развиват бързо и все повече хора се насочват натам.

— Искаше ми се да сменя пейзажа — добави.

За Джейн това обяснение не беше достатъчно. По-късно тази вечер тя припомни на сестра си твърдението на Шарлот, че миналата година в Розингс Фицуилям е бил влюбен в нея, преди да се появи мистър Дарси. Елизабет се засмя и определи това като измислица, по всяка вероятност плод на романтичното въображение на младата Марая Лукас. Фицуилям си беше тръгнал с обещанието на следващия ден да дойде отново, за да посети заедно с тях семейство Гарднър, с които искаше да си вземе довиждане.

Когато си легнаха вечерта, Дарси и Елизабет единодушно отбелязаха забележителната промяна у Джейн след женитбата. Според Дарси тази промяна беше от полза както за Джейн, така и за приятеля му Бингли.

— Така тя ще бъде по-силна и по-добра съпруга, което пък ще направи него по-силен и по-добър мъж — каза той и добави внимателно: — Тази страна от характера на прекрасната ти сестра ме притесняваше, обич моя, защото знаех колко важно е това за Бингли.

Винаги готова да се пошегува със съпруга си, Елизабет попита дали е имал някакви съмнения относно силата на нейния характер, на което Дарси отговори категорично:

— Никога, защото, любима моя, ти никога не си ми давала повод за съмнения, още от самото начало. Всъщност това твое качество беше първото нещо, което ме впечатли у теб… е, и хубавите ти очи, разбира се.

Отговорът толкова се хареса на съпругата му, че тя спря да се шегува и се отдаде на милувките му. Дарси никога не се беше съмнявал в чувствата й към него. Бракът им беше основан на такава искреност, че всякакво притворство или заобикалки бяха немислими.

Решено беше на следващия ден да отидат до магазините в другия край на града, тъй като дамите искаха да посетят шапкарите и майсторите на обувки. Преди още масата от закуската да бъде разчистена, пристигна една карета, от която, за голяма радост на племенничките им, слязоха мистър и мисис Гарднър. Макар и неочаквани, гостите бяха топло посрещнати. Особено от мистър Дарси. С голяма радост Елизабет забеляза очевадното удоволствие, с което той ги поздрави, и тази негова искреност заличи всякакво съмнение в респекта и симпатиите му към тях.