Ребека Колинс - Хрониките на Пембърли

Спонтанната реакция на мистър Дарси към нейните чичо и леля при първата им среща в Пембърли миналото лято — открито дружелюбна и почтителна, беше изиграла повратна роля за оценката, която тя самата беше дала на характера му. Върху тази основа връзката им беше напредвала бавно и все по-уверено и беше укрепвала. И всеки път, когато се срещаха със семейство Гарднър, което изключително много уважаваха Дарси, Елизабет намираше подкрепа от тяхна страна за мнението си. Забележително беше, че Дарси, в чието семейство социалното положение винаги е било (по собствените му думи) неразумно високо мерило за чест, беше развил толкова здрава връзка с мистър и мисис Гарднър. Това, че поведението му към тях, в разрез с всякакви норми на етикета, се отличаваше с искреност и приятелска близост, които той им засвидетелстваше всеки път, беше доказателство за Елизабет, че съпругът й е мъж с изключителни качества. А това, че тя можеше да бъде толкова влюбена в мъж, когото само преди година едва ли не ненавиждаше, беше направо чудо!

Елизабет знаеше, че ниското му мнение за безразсъдната й сестра Лидия и за глуповатата й майка не биха могли да бъдат пречка за брака им, никога обаче не би приела до себе си човек, който не споделя обичта и отношението й към любимите й леля и чичо. Сега тя беше напълно сигурна във взаимното им уважение. То беше съществена част от любовта им един към друг.

Дамите решиха да отидат до магазините с каретата на мистър Гарднър, а господата щяха да останат назад, за да обсъдят някакви търговски дела. Скоро бяха донесени канели, шалове и бонета и дамите бяха готови за тръгване, решени да не се изкушават от френската линия, която, изглежда, беше на мода. Седнали заедно в каретата, Лизи и Джейн бяха нетърпеливи да узнаят какви дела имат да обсъждат съпрузите им. Мисис Гарднър можа да внесе малко яснота по въпроса:

— Не съм наясно с подробностите, мили мои, но смятам, че съпрузите ви явно са проявили достатъчно разум, като са осъзнали великолепните възможности за търговия с новите колонии и са изразили желание да инвестират в бизнеса на чичо ви. Мисля, че става въпрос за предложение за партньорство.

Партньорство! И двете сестри бяха заинтригувани. Наясно бяха с връзките на семейство Бингли с търговията — това беше източникът на благосъстоянието им, но Дарси?

Елизабет не се съмняваше, че той ще й каже всичко, когато има какво да казва. След като беше задоволила донякъде любопитството им, мисис Гарднър подчерта, че за нея е далеч по-интересно да чуе как се чувстват любимите й племеннички като омъжени жени. За момичетата никак не беше трудно да убедят леля си колко са щастливи тя го виждаше сама.

— А какви са плановете за Коледа? — поинтересува се тя.

— Вече е решено — за Коледа всички сте поканени в Пембърли — отговори Елизабет.

Тръгнаха по магазините в прекрасно настроение и прекараха там повече от час, Лизи си купи няколко чифта нови ботуши — каза, че нейните са се износили по време на пътуването, а мисис Гарднър настоя да купи за племенничките си два чифта френски ръкавици в най-модните цветове за сезона. Приятно й беше да вижда Джейн и Лизи толкова щастливи. Достатъчно млада беше да разбере упойващия ефект на любовта и брака върху две прекрасни млади жени, наскоро омъжени за двама от най-забележителните млади мъже, които някой може да се надява да срещне.

Когато се върнаха на Гровнър Стрийт, те се разделиха почти веднага, тъй като семейство Гарднър трябваше да се прибере възможно най-бързо, за да посрещне мистър Бенет, който щеше да пристигне с пощенската кола около обед. На път към Грейсчърч Стрийт и мистър Гарднър, както съпругата си, беше нетърпелив да научи новините за племенничките си:

— А как са мисис Дарси и мисис Бингли, скъпа моя? Какви чудесни имена само! — каза той с жест, почти копиращ жестовете на сестра му, мисис Бенет.

Мисис Гарднър с удоволствие му разказа колко са щастливи.

— Толкова се радвам, Едуард, като че са мои собствени дъщери. Всъщност бих била много доволна, ако Каролайн и Емили имат поне наполовина късмета на Джейн и Лизи.

Тя повтори същото и пред мистър Бенет, когато обядваха, в отговор на настояването му да чуе новините за дъщерите си. Съпругът й добави:

— И тъй като наскоро прекарах известно време с мистър Дарси, с положителност мога да потвърдя това, братко. Няма други двама млади мъже, които повече да заслужават твоите възхитителни дъщери, от мистър Дарси и чудесния му приятел мистър Бингли.