Сюзън Филипс: Рай в Тексас

С предпазливи движения свали сакото си. Боби Том я дари с одобрителна усмивка, сякаш току-що бе направила нещо удивително. Трите метра, които все още ги деляха, вече й изглеждаха като милион километри. Той преметна глезена си в каубойския ботуш върху коляно и халатът му се разтвори още повече, като оголи мускулестото му бедро. Скованите й пръсти неусетно изпуснаха сакото й.

— Точно така, скъпа. Наистина много те бива. — Очите му заискриха от възхищение, все едно тя бе най-талантливата танцьорка, която някога бе виждал, а не най-неопитната и некадърната.

С поредица от тромави движения Грейси се приближи към него. Стараеше се да не обръща внимание на прекалено шумните окуражителни възгласи, надигащи се от всички страни.

— Действително го даваш много добре — пак я похвали той. — Не мисля, че някога съм виждал подобно представление.

С последното поклащане на бедрата тя се добра до него, свалила само сакото си, и успя да застави скованите си устни да се опитат да изобразят нещо като приветлива усмивка. За нещастие, тъкмо когато се навеждаше към ухото му, за да обясни шепнешком затрудненото положение, в което неволно се бе озовала, бузата й закачи периферията на стетсъна и го килна настрани. Той оправи шапката с едната си ръка, а с другата придърпа Грейси в скута си.

Шумната музика заглуши смаяното й възклицание. Замря, изгубила дар слово от усещането на твърдото му тяло под нейното, и на мускулестите гърди, притиснати в нея.

— Нуждаеш ли се от помощ, скъпа? — Ръката му се протегна към най-горното копче на блузата й.

— О, не! — Тя се вкопчи в ръката му.

— Интересно го даваш, скъпа. Малко по-бавно от обичайното, но вероятно още си нова в занаята. — Ухили й се, но по-скоро развеселено, отколкото похотливо. — Как се казваш?

Трябваше да преглътне притеснено, за да може да отговори.

— Грейси… Грейси Сноу. Госпожица Сноу — додаде, като закъснял опит да постави някаква психологическа дистанция помежду им. — Не съм…

— Госпожица Сноу. — Изговори думите бавно, сякаш за да ги вкуси с наслада, както се опитваше изискано вино. Излъчваната от мощното му тяло топлина я замайваше и тя се опита да се надигне от скута му.

— Господин Дентън…

— Само блузката, скъпа. Момчетата започнаха да губят търпение. — И преди да успее да го спре, той разкопча копчето на яката на бялата й блуза. — Сигурно си нова. — Върхът на показалеца му се плъзна по вдлъбнатината на шията й, от което цялата изтръпна. — Мислех, че вече познавам всичките момичета на Стела.

— Да, аз… искам да кажа, не, аз съм…

— Не се притеснявай. Справяш се много добре. И имаш много хубави крака, ако не възразяваш, че ти го казвам. — Пъргавите му пръсти освободиха още едно от копчетата на блузата й.

— Господин Дентън!

— Госпожице Сноу?

Грейси зърна в очите му същите развеселени искри, както преди малко, когато задаваше на Джули трудни въпроси за историята на американския футбол, и тя осъзна, че бе разкопчал следващото копче, разкривайки секси сутиена й, в бледо прасковено, с повдигнати, силно изрязани чашки с форма на мида. Порочното й бельо, глупава глезотия на една невзрачна жена, беше най-дълбоко пазената й тайна. Горката Грейс не можа да сдържи отчаяния си стон.

От тълпата се надигнаха бурни одобрения, ала не заради прасковения й секси сутиен. Възторгът на присъстващите беше заради една от сирените край ваната, която бе смъкнала горнището на бикините си и бурно го въртеше над главата си. Грейси тутакси установи, че за пищните форми на непозната конкурентка е нужно нещо по-солидно от сутиен с размерите на нейния.

Мъжете заръкопляскаха и затропаха с крака. Грейси побърза да се възползва от разсейването им, за да се опита да закопчее копчетата на блузата си, ала Боби Том улови пръстите й и нежно ги стисна в дланта си.

— Май нашата Кенди те изпревари, госпожице Сноу.

— Мисля, че… Може би… — Тя преглътна с усилие. — Има нещо, за което трябва да поговорим. Насаме.

— Искаш да танцуваш само за мен? Това е адски мило от твоя страна, но гостите ми ще останат безкрайно разочаровани, ако аз видя повече, отколкото те.

Грейси едва сега усети, че той бе успял да откопчее копчето на колана на полата й и дори бе започнал да сваля ципа.

— Господин Дентън!

— Наричай ме Боби Том, скъпа. Всички ми казват така. — Около ъгълчетата на очите му се появиха бръчици, сякаш се смееше на някаква страхотна шега, която само той разбираше. — Е, това вече действително ме заинтригува. Не мисля, че някога съм виждал стриптийзьорка с чорапогащник.