Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Стомахът й натежа като напълнен с олово, щом чу гласа на Боби Том. Той бе пристъпил до края на подиума с ваната и се взираше в нея с огромен интерес, но в тъмносините му очи се мерна нещо като замисленост.

Бруно потупа касетофона.

— С момчетата си казахме, че няма да е зле да те изненадаме с едно малко забавление.

С нарастващ ужас Грейси видя как широка усмивка огря лицето на Боби Том, разкривайки два реда блестящи равни бели зъби. Погледът му срещна нейния и тя се почувства сякаш крачеше прекалено забързано по пътечка за бягане в някоя фитнес зала.

— Хайде, ела тук, сладурче, за да може добрият стар Боби Том да те поогледа по-добре, преди да си започнала. — Мекият му тексаски провлечен говор погали тялото й, като замая обичайния й здрав разум. Може би тъкмо заради това изтърси първото, което й дойде на ум:

— Аз… ъъ… първо трябва да се гримирам.

— Не се притеснявай за това.

Младата жена ахна смутено, когато Бруно я тласна още по-напред. Преди да успее да се дръпне, голямата ръка на Боби Том я обгърна през талията. Напълно вцепенена, Грейси сведе очи към дългите му пръсти, които само преди малко се бяха залепили за дупето на Джули, но сега я издърпваха върху подиума, по-близо до него.

— Направете малко място за дамата, момичета.

Обзета от тревога, Грейси се вторачи в жените, излизащи от ваната, за да я наблюдават. Опита се да му обясни:

— Господин Дентън, непременно трябва да ви кажа кой ме изпраща…

Бруно натисна бутона на касетофона и гласът й се загуби, заглушен от шумната музика на „Стриптийзьорката“ 4 4 Популярна мелодия на Дейвид Роуз. — Б.пр. . Всички присъстващи мъже започнаха да подвикват и подсвиркват. Боби Том й намигна окуражаващо, освободи я от прегръдката си и се отдръпна, като седна върху най-близкия камък, за да се любува на шоуто.

Бузите на Грейс горяха. Стоеше сама в средата на подиума и всички в помещението се взираха в нея. Всички тези съвършени представители на двата пола чакаха нея, невзрачната Грейси Сноу, да се съблече!

— Хайде, бейби!

— Не бъди срамежлива!

— Поразкърши се, скъпа!

Докато някои от мъжете надаваха съвсем животински крясъци, една от жените сложи два пръста между устните си и изсвири оглушително. Грейси изгледа множеството безпомощно. Те започнаха да се заливат от смях, също както съучениците й от девети клас в часа по английски, когато се изместиха подплънките на сутиена й. Единствената разлика бе, че този път се бе изправила срещу стадо животни, държащи се в съзвучие с дивашката си природа и очевидно убедени, че неохотата й да се разсъблече е част от представлението.

Но докато стоеше вцепенена пред тях, идеята, че погрешно я бяха взели за стриптийзьорка, внезапно й се стори по-малко смущаваща от мисълта, надвиквайки силната музика да изкрещи обяснението си на цялата тази отбрана светска тълпа, които мигом щяха да разберат каква провинциална недодялана нещастница е тя.

От Боби Том Дентън я деляха около пет метра. Грейси внезапно осъзна, че трябва само да се озове достатъчно близо до него, за да може да му прошепне коя е. След като той разбере, че е изпратена от студиото „Уиндмил“, толкова ще се притесни от недоразумението, че ще се погрижи тя да изчезне дискретно от сцената и ще й съдейства напълно.

Ново изригване на животински крясъци заглуши музиката от касетофона. Злочестата Грейси предпазливо протегна десния си крак с няколко сантиметра и изпъна върха на старомодната си черна обувка. Отново се разнесе дружен смях.

— Точно така!

— Покажи ни какво можеш!

Сега вече й се струваше, че от Боби Том я делят стотици километри. Като придърпа нагоре полата на тъмносиния си костюм, тя се наведе леко към него. Още изсвирвания се присъединиха към смеха, когато подгъвът на полата й стигна до върха на коляното.

— Много си секси, бейби! Обичаме те!

— Смъкни тая перука!

Бруно се изтъпанчи пред тълпата и описа голям кръг с показалеца си. Отначало Грейси не проумя какво искаше той, но скоро се досети, че я подканваше да остане с лице към Боби Том, докато се съблича. Тя преглътна мъчително и се извърна към онези невероятни тъмносини очи.

Боби Том бутна назад стетсъна си и заговори, достатъчно силно, за да го чуе тя.

— Остави перлите за накрая, скъпа. Обичам една дама да е с перли.

— Започна да ни става скучно! — измуча единият от мъжете. — Свали нещо, де!

Грейси едва не изгуби контрол. Единствено мисълта какво ще каже работодателката й, ако побегне от къщата, без да изпълни мисията си, я накара да се стегне. Грейси Сноу нямаше да избяга! Тази работа бе възможността, която бе чакала цял живот, затова нямаше да подвие страхливо опашка при първия признак за надвиснала беда.