Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Не съм стриптийзьорка!

— Разбира се, че си. Защо иначе ще си смъкваш дрехите пред банда пияни футболисти?

— Не съм си смъквала дрехите… Ох!

Пръстите му, привикнали ловко да се справят с всевъзможни изплъзвания на топката, я освободиха от блузата с такава лекота, все едно бе хартия. Грейси събра цялата си сила и се оттласна от скута му, за да усети, за свой позор, как в следващия миг полата й се смъкна до глезените.

Ужасената млада жена моментално се наведе, за да я вдигне. Докато я закопчаваше около кръста си, лицето й бе почервеняло като божур. Как можеше една жена, която се гордееше с дарбата си безупречно и ефективно да организира всичко, да позволи да се случи всичко това? Сграбчи блузата си и се обърна лице в лице с него, колкото и да й бе неприятно.

— Аз не съм стриптийзьорка!

— Така ли? — Той измъкна нова пура от джоба на халата си и я повъртя между пръстите си.

Грейси забеляза, че никак не остана изненадан от признанието й. Думите й обаче привлякоха вниманието на най-близките му гости и тя осъзна как плановете й да поговорят насаме бързо се стопяват. Опита се да говори колкото може по-тихо, почти шепнешком:

— Получи се ужасно недоразумение. Не виждате ли, че съвсем не приличам на стриптийзьорка?

Той захапа незапалената си пура и след като я изгледа небрежно от главата до петите, заговори с нормален тон:

— Колкото до това, трудно е да се каже. Последната стриптийзьорка, която се яви пред мен, беше облечена като монахиня, а пък по-предишната страхотно добре имитираше Мик Джагър.

Някой спря музиката и над тълпата надвисна неестествена тишина. Въпреки решимостта си да запази самообладание, тя повече не можеше да говори спокойно. С трескави движения закопча сакото, което преди малко бе свалила.

— Моля ви, господин Дентън, може ли да поговорим някъде насаме?

Той въздъхна и се надигна от камъка.

— Предполагам, че така ще е по-добре. Но трябва да ми дадеш дума, че ще си останеш с дрехите. Няма да е честно аз да те видя гола, а гостите ми да не могат да се порадват на гледката.

— Обещавам ви, господин Дентън, че никога няма да ме видите гола!

Той я изгледа замислено.

— Сигурен съм в добрите ти намерения, скъпа, но съдейки по опита си, се съмнявам, че ще успееш да ми устоиш.

Мащабът на егото му я слиса.

— Предполагам, че ще е по-добре да отидем в кабинета ми, където да проведем частния разговор, за който толкова настояваш. — Хвана я за ръката и я поведе извън подиума.

Докато прекосяваха просторното помещение, приличащо на пещера, тя си припомни, че той не изглеждаше ни най-малко изненадан от признанието й, че не е стриптийзьорка. Беше твърде хладнокръвен, твърде спокоен и прекалено открито се забавляваше с цялата ситуация. Но преди мисълта й да стигне до логично заключение, червенокосият футболист, който преди това бе говорил с нея, пристъпи напред и тупна приятелски Боби Том по рамото.

— По дяволите, Боби Том. Надявам се поне тази да не забременее.

— Още от самото начало знаехте, че не съм стриптийзьорка, нали?

Боби Том затвори зад тях вратата на кабинета.

— Не бях сигурен.

Грейси Сноу съвсем не беше глупава.

— Смятам, че сте знаели — рече твърдо.

Той посочи към блузата й и тя отново видя малките бръчици в ъгълчетата на убийствено красивите му очи, на които никоя жена не можеше да устои.

— Закопчала си копчетата накриво. Искаш ли да ти помогна да ги оправиш? Не, предполагам, че не искаш.

Нищо не се получаваше така, както го бе планирала. Какво имаше предвид приятелят на Боби Том, когато подхвърли, че се надява тя да не забременее? Припомни си и коментара на Уилоу по адрес на един от актьорите, който преди няколко години бил въвлечен в няколко дела за бащинство. Сигурно са говорили за Боби Том. Очевидно той беше един от онези отвратителни мъже, които съблазняват слаби и уязвими жени, а после с лека ръка ги зарязват. Яд я беше на нея си, но трябваше да признае, че един толкова неморален мъж я бе очаровал, макар и за кратко.

Обърна се с гръб към него, за да оправи копчетата на блузата си и да възвърне самообладанието си. Като приключи с това и отново се обърна, тя се озова пред най-колосалното излагане на показ на нечий егоцентризъм, което някога бе виждала.

Целият кабинет представляваше нещо като храм за прослава на успешната футболна кариера на Боби Том Дентън. Увеличени снимки висяха закачени по всички възможни места на стените, боядисани в имитация на сив мрамор. На някои от тях той бе с екипа на Тексаския университет, но на повечето снимки бе с екипа на „Чикаго Старс“ — в небесносиньо и златисто. На няколко от снимките беше скочил във въздуха, с изпънати пръсти на краката, извил тяло в елегантна дъга, за да сграбчи летящата топка. Имаше и снимки в близък план, с небесносиня каска на главата, с изрисувани върху нея три златни звезди, поставил единия си крак пред другия, грациозен като балетист. Лавиците бяха отрупани със спортни трофеи, почетни грамоти и окачени в рамки дипломи.