Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Глупости.

Идеше й да умре. Как можа така да се изложи? Преглътна с усилие.

— Прости ми, ако съм си направила невярно заключение. Зная, че съм най-обикновена жена. Сигурна съм, че не би се заинтересувал сексуално от мен. — Лицето й стана още по-червено, когато осъзна, че с това само влошаваше още повече положението си. — Нито пък аз бих се заинтересувала — додаде забързано.

— Стига, Грейси, никоя жена не е обикновена.

— Много си любезен и аз го оценявам, но това не променя фактите.

— Сега вече привлече любопитството ми. Може да имаш право, че си обикновена и така нататък, но е трудно да се каже, след като се обличаш така. Нищо чудно под тези дрехи да се крие тяло на богиня.

— О, не — отрече тя с безцеремонна откровеност. — Мога да те уверя, че тялото ми е съвсем обикновено.

Крайчетата на устните му отново се повдигнаха.

— Не ме разбирай погрешно, но се доверявам повече на собствената си преценка, отколкото на твоята. Все пак съм нещо като познавач.

— Забелязах.

— Мисля, че снощи се изказах за краката ти.

Тя се изчерви и се напъна да измисли подходящ отговор, но опитът й във воденето на интимни разговори с отракани мъжкари бе толкова скромен, че се затрудни какво точно да каже.

— Ти също имаш много хубави крака.

— Ами, благодаря ти.

— И торсът ти е хубав.

Той се засмя шумно.

— По дяволите, госпожице Грейси, май днес ще те оставя да ми правиш компания, макар и само за да ме забавляваш.

— Наистина ли?

Той сви рамене.

— Защо не? И без това след раздялата ми с футбола се държа като луд.

Направо не можеше да повярва, че Боби Том е променил мнението си. Той се подсмихна, докато вадеше куфара й и помоли Бруно да върне колата й на агенцията за коли под наем. Веселото му настроение обаче помръкна, когато отново се настани зад волана. Изгледа я строго.

— Няма да останеш с мен през целия път до Тексас, така че още сега се откажи от тази мисъл. Обичам да пътувам сам.

— Разбрах.

— Само за няколко часа. Може би до границата на щата. В минутата, в която започнеш да ме дразниш, ще те оставя на най-близкото летище.

— Сигурна съм, че няма да се наложи.

— Не разчитай на това.

Боби Том профуча с колата си през Уинди сити 6 6 Град на ветровете, едно от жаргонните имена на Чикаго. — Б.пр. самоуверено, все едно го притежаваше. Той беше кралят на града, първенецът на света, върховният в цялата вселена. Докато радиото гърмеше с рок парчетата на „Аеросмит“, той потропваше с пръсти по волана, припявайки рефрена на „Джейни се сдоби с пистолет“.

В червения си спортен форд „Тъндърбърд“, нахлупил перленосива шапка „Стетсън“, той имаше доста крещящ вид. За искрено удивление на Грейси, другите шофьори минаваха покрай тях с надути клаксони и спускаха прозорците на колите си, за да го поздравят. В отговор Боби Том им махаше с ръка и невъзмутимо продължаваше да кара.

Тя усети как кожата й се зачерви от горещия насрещен вятър и невероятното удоволствие да се носи с шеметна скорост по широката магистрала на града във виненочервен тъндърбърд с толкова необикновен мъж. Непокорни кичури се изплъзнаха от безформения й кок и се разпиляха по страните й. Искаше й се да има подръка шикозен розов дизайнерски шал, за да го увие около главата си, модни слънчеви очила на носа, а също и алено червило, с което да начерви устните си. Да има големи и стегнати гърди, прилепнала рокля и секси обувки с високи токчета. Както и златна верижка на глезена.

И може би една много дискретна татуировка във формата на сърце.

Поотпусна се за кратко с това примамливо видение за себе си като жена без задръжки, докато Боби Том звънеше и приемаше обаждания по телефона в колата си. Понякога използваше високоговорителя на телефона, но имаше и разговори, при които притискаше слушалката на телефона към ухото си, за да чува само той този, който му се обаждаше. Разговорите му се отнасяха за различни бизнес сделки и отражението им върху данъците, но също и за разнообразни дейности с благотворителна цел. На Грейси й направи впечатление, че най-често го търсеха познати, за да му изкрънкат пари. Макар че той винаги водеше тези разговори с притиснат до ухото си телефон, Грейси определено остана с впечатлението, че той винаги ги приключваше, като предлагаше повече пари, отколкото му бяха поискали. И така, само след един час в компанията му тя се убеди, че Боби Том Дентън беше лесна плячка за просителите.

Когато наближиха предградията, той се обади на някоя си Гейл и й заговори с ленивото си, провлачено южняшко наречие, от което по гръбнака на Грейси отново полазиха тръпки.