Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Тази нощ бе спала толкова малко, че главата й започна да клюма, но въпреки това не можеше да си позволи да затвори очите си за дълго. Макар Боби Том да й бе позволил да пътува с него, това не я заблуждаваше, че ще успее лесно да го убеди да остане с него до края на пътуването. Освен ако дълбоко не грешеше, той се готвеше да я зареже при първия удобен повод, което означаваше, че не биваше да го изпуска от поглед, каквото и да й струваше това.

Телефонът в колата пак зазвъня. Боби Том въздъхна, преди да натисне бутона на високоговорителя.

— Здрасти, Би Ти, обажда се Лутър Бейнс — обяви ведър глас. — По дяволите, момче, вече бях изгубил надежда, че ще те открия.

Болезнената гримаса, която се изписа по лицето на Боби Том, подсказа на Грейси, че на Боби Том му се щеше Лутър да не бе успял.

— Как сте, господин кмете?

— Свеж като репичка. Отслабнах с пет килограма, откакто се видяхме за последен път, Би Ти. По-лека бира и по-млади жени. Рецептата действа безотказно. Разбира се, не е нужно да го казваме на госпожа Бейнс.

— Не, сър, със сигурност няма да й го кажем.

— Бъди няма търпение да се видите.

— И аз много искам да го видя.

— А сега, Би Ти, да знаеш, че хората от организационния комитет за Хевънфеста започват малко да се изнервят. Очаквахме миналата седмица да дойдеш в Телароса, освен това трябва да сме сигурни, че ще доведеш всичките си приятели за голф турнира на знаменитостите в чест на Боби Том Дентън. Зная, че Хевънфестът е чак през октомври, но трябва още отсега да вдигнем шум. Сигурен съм, че ще е добре да изпишем няколко от тези известни имена по афишите. Свърза ли се вече с Майкъл Джордан и Джо Монтана?

— Напоследък бях доста зает. Но съм сигурен, че ще се съгласят да участват.

— Знаеш, че избрахме точно този уикенд, защото нито „Чикаго Старс“, нито „Каубоите“ ще имат мачове. Какво ще кажеш за Трой Ейкмън 8 8 Прочут куотърбек на „Далас Каубойс“. — Б.пр. ?

— О, напълно сигурен съм, че той ще присъства.

— Това е добре. Това наистина е добре. — От високоговорителя се разнесе плътен смях. — Тули ме предупреди нищо да не казвам, докато не пристигнеш тук, но искам още сега да го узнаеш. — Последва още смях. — Миналата седмица уредихме наема на къщата. Ще започнем Хевънфеста с тържествено освещаване на родния дом на Боби Том Дентън!

— Ааа, човече… Лутър, цялата тази идея е пълна лудост! Не искам да има никакво освещаване на родния ми дом. Най-малкото, защото съм роден в болница като всички останали, така че в това няма никакъв смисъл. Просто съм отрасъл в тази къща. Мислех, че ще спреш това.

— Изненадан съм и съм наранен от отношението ти. Хората тук все приказват, че е само въпрос на време, преди славата да ти замае главата, а аз не се уморявам да им повтарям, че грешат. Но сега започвам да се чудя. Знаеш колко сме зле с финансите тук долу, на юг. Особено зле ще стане, направо катастрофално, ако онзи кучи син затвори филиала на „Росатех“. Единствената ми надежда е да превърнем Телароса в Меката на туризма.

— Като поставите паметна плоча на тази стара къща, това не значи, че ще превърнете Телароса в Меката на туризма. Лутър, аз не съм президент на Съединените щати. Аз бях само един футболист!

— Мисля, че прекалено дълго живя на север, Би Ти, и това ти е размътило ума. Ти си най-добрият уайд рисийвър в историята на този спорт. Тук на юг ние не забравяме подобни неща.

Боби Том стисна отчаяно очи. Когато ги отвори отново, заговори с безкрайно търпение:

— Лутър, казах, че ще помогна за организирането на голф турнира и ще го направя. Но още отсега предупреждавам, че няма да участвам в тази щуротия с родния ми дом.

— Разбира се, че ще участваш. Тули планира да възстанови детската ти стая точно каквато е била, когато си бил малък.

— Лутър…

— Между впрочем, доброволките подготвят книга с готварските рецепти на Боби Том, която ще се продава в магазина за подаръци, и искат да включат в края й специален раздел за знаменитости. Ивон Емърли каза да ти поръчам да се обадиш на Шер и на Кевин Костнър и на още няколко от познатите ти холивудски знаменитости, за да ти дадат някои от любимите си рецепти за руло „Стефани“ и други подобни.

Боби Том се загледа безизразно в правата лента на магистралата, по която в момента не се виждаха други автомобили.

— Навлизам в тунел, Лутър, и сигналът ще се изгуби. По-късно ще ти се обадя.

— Почакай само за минута, Би Ти. Още не сме говорили за…

Боби Том прекъсна разговора. С тежка въздишка се облегна назад в седалката.