Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Искам само да знаеш, че толкова много ми липсваш, че в този миг очите ми се наливат със сълзи.

Той вдигна ръка, за да махне на една жена в син понтиак „Файърбърд“, която в негова чест натисна силно клаксона си. Грейси, много предпазлив шофьор, се вкопчи в дръжката на вратата, като видя, че в момента той крепеше волана само с коленете си.

— Да, така е… зная, скъпа, и на мен ми се иска да можехме. Родеото не идва достатъчно често в Чикаго. — Обви пръсти около горната част на волана, докато затъкваше телефона между рамото и ухото си. — Не говори така. Е, предай й моите най-добри пожелания, чу ли? Двамата с Кити си прекарахме страхотно преди няколко месеца. Тя дори се пробва с теста, но не беше учила достатъчно за финала на Суперкупата от 1969 година, за да го издържи. Веднага, щом мога, ще ти звънна, скъпа.

Докато оставяше телефона, Грейси го изгледа с любопитство.

— Нима многото ти приятелки не се ревнуват една друга?

— Разбира се, че не. Аз излизам само с мили дами.

И се държеше с всяка от тях като с кралица, предположи тя. Дори и с бременните.

— Националната организация за защита на жените би трябвало сериозно да се замисли дали да не ти изпрати наемен убиец.

Той я изгледа искрено изненадан.

— На мен? Аз наистина обичам жените. Всъщност много повече, отколкото харесвам повечето от мъжете. Дори имам членска карта за феминисткото движение.

— Само да не те чуе Глория Стейнмен 7 7 Прочута журналистка, пламенна привърженичка на феминизма, издигнала лозунга „След освобождаването на чернокожите идва редът на нас, жените!“. — Б.пр. .

— Че защо не? Та тъкмо тя ми даде картата.

Очите на Грейси се разшириха от изненада.

Той й се усмихна закачливо.

— Глория е много приятна дама, само това ще ти кажа за нея.

В същата минута тя осъзна, че дори за миг не може да си позволи да се разсейва, когато е с него.

Предградията на Чикаго започнаха да отстъпват пред зелените поля на Илинойс. Грейси го попита дали може да използва телефона му, за да позвъни на Уилоу Крейг, като го увери, че ще плати разговора с новата си кредитна карта, което явно доста го развесели.

Екипът на студиото „Уиндмил“ бе отседнал в хотел „Катълмен“ в Телароса. Веднага щом се свърза със своята работодателка, Грейси започна да й обяснява с какъв проблем се бе сблъскала.

— Опасявам се, че Боби Том настоява да пристигне в Телароса с колата си, а не със самолет.

— Убеди го да се откаже от това си намерение — отговори й Уилоу с характерния си властен, не търпящ възражения тон.

— Положих всички усилия, за да го разубедя, но за съжаление той въобще не ми обърна внимание. Вече сме на път. Току-що поехме на юг от Чикаго.

— Точно от това се опасявах. — Изтекоха няколко мъчителни за Грейси секунди, през които съвсем нагледно си представяше как елегантната й работодателка си играе с една от големите си обици, с които никога не се разделяше. — Той трябва да бъде тук в понеделник сутринта, в осем часа. Разбра ли?

Грейси погледна крадешком към Боби Том.

— Май няма да е толкова лесно.

— Точно заради това избрах теб, за да го доведеш. От теб се очаква да умееш да се справяш с трудни личности. Влагаме цяло състояние в този филм, Грейси, и не можем да си позволим никакво забавяне. Дори хора, които не са спортни запалянковци, познават Боби Том Дентън, така че ще получим голяма публичност, сключвайки договор с него за първия му филм.

— Разбирам.

— Но той непрекъснато ни се изплъзва. Отне ни месеци да го склоним за този договор и аз искам този филм да стане! Няма да позволя студиото ни да фалира, само защото ти не умееш да си вършиш работата.

Стомахът на Грейси се сви на топка, след като бе принудена да слуша още цели пет минути заплахите за това, което ще я сполети, ако не доведе Боби Том в Телароса в осем часа сутринта в понеделник.

Боби Том върна слушалката на мястото й.

— Май добре те подреди, а?

— Тя просто очаква от мен да върша работата, за която ме е наела.

— На някого в студиото „Уиндмил“ хрумвало ли му е, че да те изпратят при мен е все едно да изпратят агне на заколение?

— Не мисля така. Аз съм изключително компетентна.

Тя го чу да се хили дяволито, но смехът му скоро бе заглушен от музиката от радиото, което той отново усили.

Заслушана в буйните ритми на рокендрола, толкова различни от спокойната музика, с която бе свикнала в старческия дом „Сенчести поляни“, Грейси за миг изпита такава прекрасна наслада, че напрежението й спадна и тя едва не потръпна от удоволствие. Сетивата й бяха извънредно изострени. Чувстваше се омаяна от свежия аромат на афтършейва на Боби Том, докато пръстите й неволно галеха меките кожени седалки в колата, за която той й бе обяснил, че е възстановен модел на форд „Тъндърбърд“ от 1957. За да е всичко идеално, липсваха само розовите зарове, полюшващи се на огледалото за обратно виждане.