Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Измина почти половин час преди вратата, която водеше към приемната на полицейския участък, да се отвори, но този път през нея мина Дел Брейди, хубавичкият заместник на Джимбо. През целия си живот Боби Том не се бе радвал толкова да види някого. Навремето бе играл футбол с бащата на Дел и двамата винаги се бяха разбирали.

— По дяволите, Би Ти, крясъците ти се чуват навсякъде. Съжалявам, че не можах да дойда по-рано, но трябваше да изчакам Джимбо да излезе.

— Дел! Трябва да се обадя по телефона. Зная, че имам право на един телефонен разговор.

— Ти го проведе през нощта, Би Ти. Обади се на стария Джери Джоунс и заяви на собственика на „Далас каубойс“, че не би купил отбора му дори и да е последният на тази земя.

— Мамка му! — Боби Том удари юмрук в решетките и изтръпна от острата болка, пронизала ръката му.

— Никой никога не те е виждал пиян — продължи Дел. — Ти едва не потроши „Фургона“, да не споменавам какво причини на Лен.

— По-късно ще се погрижа за това, обещавам, че ще уредя всичко с Лен. Но сега трябва да се обадя по телефона.

— Не зная, Би Ти. Джим наистина яко ти е насъбрал. Още откакто вие двамата с Шери Хопър…

— Но това беше преди петнайсет години! Хайде, стига. Само едно обаждане.

За негово облекчение, Дел посегна към ключовете на колана си.

— Добре. Предполагам, че няма да има проблем, ако успея да те заключа отново, преди Джим да се върне от кафенето. Това, което не знае, няма как да му навреди.

На Дел му отне цяла вечност да открие ключа на халката и Боби Том едва се сдържа да не го сграбчи за гърлото и да му изкрещи да побърза. Все пак най-накрая излезе от килията и мина през вратата, която водеше към приемната на полицейския участък. Тъкмо влезе, когато Роуз Колинс, която работеше в полицията, откакто Боби Том се помнеше и чиято ливада някога бе косил, вдигна глава към него и му подаде телефона си.

— За теб е, Боби Том. Тери Джо е.

Той грабна телефона от ръката й.

— Тери Джо! Знаеш ли къде е Грейси?

— Точно в тази минута наема кола от Бъди, за да стигне до Сан Антонио. Тя не може да ме види — аз съм в задната стая, но каза на Бъди, че полетът й е рано следобед. Той ме накара да ти се обадя, макар че миналата нощ му се заклех, че докато съм жива, няма да ти проговоря. Никога не съм си представяла, че може да си такъв гадняр. Не само заради това, което стори на Грейси — тя носи слънчеви очила и зная, че е плакала — но би трябвало да видиш лицето на Бъди. Челюстта му е подута и е двойно по-голяма от преди и…

— Кажи на Бъди да не й дава кола под наем!

— Той е длъжен, иначе ще изгуби разрешителното си. Опита се да я спре, но ти я знаеш каква е. Струва ми се, че в момента й дава ключовете.

Боби Том изруга и прокара ръка през косата си. Потръпна, когато закачи дълбоката рана на слепоочието си.

— Обади се веднага на съдия Гейтс и го доведи тук. Кажи му…

— Няма време. Тя вече се качва в колата. Син понтиак. Тя е много внимателен шофьор, Би Ти. Лесно можеш да я настигнеш, ако тръгнеш веднага.

— Аз съм в затвора!

— Ами излез от там!

— Опитвам се! А междувременно ти ще трябва да я спреш.

— Твърде късно е. В момента потегля. Ще трябва да я настигнеш на шосето.

Боби Том тръшна телефона и се извърна към Роуз и Дел, които слушаха с неприкрит интерес.

— Грейси току-що е потеглила от сервиза на Бъди. На път е за Сан Антонио и аз трябва да я настигна, преди да излезе на магистралата.

— Какво, по дяволите, прави той извън килията? — Джимбо Такъри връхлетя през вратата с трохи от поничка върху предницата на ризата си, а мургавото му лице бе изкривено от гняв.

— Грейси напуска града — започна да обяснява Дел — и Боби Том трябва да я настигне, преди…

— Той е арестуван! — изрева Джимбо. — Веднага го заключи!

Дел се обърна неохотно към Боби Том.

— Извинявай, Би Ти, но се боя, че трябва да те заключа в килията.

Боби Том вдигна ръце. Заговори с нисък, предупредителен глас:

— Не се приближавай, Дел. Няма да се върна в онази килия, докато все още имам шанс да говоря с Грейси. Не искам да те удрям, но ще го направя, ако се наложи.

Дел изучава Боби Том няколко мига, после се извърна и хвърли кръвнишки поглед на Джимбо.

— Какво ще навреди, ако му дадеш час или два, за да се оправи с годеницата си, особено след като нарушаваш гражданските му права още от мига, в който го арестува?

Джимбо изви устни, а рунтавите му вежди се събраха на челото.

— Заключи го веднага, по дяволите, или си уволнен!