Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Преди Боби Том да обяви победителите в голф турнира, ще изтеглим лотарията за красивото одеяло, изработено от обитателите на „Гористите хълмове“. Повечето от вас познават Грейси Сноу. Сигурен съм, че ще ви липсва, когато си тръгне, и затова искам да я аплодирате силно за старателната и усърдна работа, която тя свърши.

Избухнаха възторжени ръкопляскания, придружени със силни подсвирвания. Тя пристъпи към аквариума, за да изтегли победителя.

— Номер сто трийсет и седем.

Оказа се, че билетът е купен за Елвис от членовете на екипа на филма, който се събуди, когато майка му излезе напред. Грейси подаде одеялото на Натали и награди победителя със специална прегръдка и целувка, осъзнавайки колко ще й липсва сладкото бебе. След като тегленето на лотарията приключи, тя понечи да слезе от подиума, но Лутър бе препречил пътя й.

Боби Том се приближи до микрофона и се впусна в пародийна тирада, с която би се гордял всеки прочут комик. Докато ръсеше закачки и остроумия за представянето на приятелите си в голф турнира, както и за собственото си печално постижение, тя си помисли, че никога не е бил по-забавен. Очите му искряха от щастие, а на усмивката му можеше да завиди всеки модел, рекламиращ паста за зъби. Мина й унилата мисъл, че не би могъл да намери по-добър начин да покаже на тълпата, че ни най-малко не страда от разбито сърце.

Той свърши с обявяването на победителите и Грейси зачака да се отдръпне от микрофона, за да може и тя да се измъкне незабелязано. Вместо това той насочи поглед към нея.

— Преди танците отново да започнат, искам да направя едно съобщение…

По гърба й полазиха тревожни тръпки.

— Някои от вас навярно са чули, че двамата с Грейси развалихме годежа. Сигурно сте забелязали, че в момента тя ми е много сърдита. — Устните му отново се извиха в толкова чаровна усмивка, че беше невъзможно да си представиш, че някой, освен ако не е най-шантавият човек на този свят, някога може да му се разсърди.

Грейси се замоли той да спре. Не можеше да понесе мисълта, че ще направи нещастието й достояние на всички тук, ала той продължаваше да говори.

— Работата е там, че има годежи и годежи. Оказа се, че с Грейси сме се сгодили просто така. Но сега е време да направим всичко, както си му е редът. Лутър, доведи Грейси тук, защото тя ми е толкова ядосана, че се съмнявам, че ще дойде доброволно.

Никога нямаше да му го прости, помисли си тя, когато Лутър се засмя сърдечно и я издърпа напред. Тя погледна надолу към Тери Джо, Натали, Тули Чандлър и всички, които стояха в тълпата пред нея, призовавайки ги мълчаливо за помощ, но всички се усмихваха. Приятелите на Боби Том изглежда също здравата се забавляваха.

Той я прегърна и сведе поглед към пребледнялото й, ужасено лице.

— Грейси, точно тук, пред Бог, съгражданите ми и всички тези спортни плъхове, които наричам свои приятели, те моля да ми окажеш честта да станеш моя жена. — Закри микрофона с длан и се наведе, за да пошепне: — Обичам те, скъпа, и този път е наистина.

По тялото й премина ужасна тръпка. Грейси никога не си бе представяла, че нещо може да боли толкова много. Тълпата се смееше и ръкопляскаше. Това бяха хората, сред които той бе отраснал, мъжете, които бяха негови приятели, и нямаше начин Боби Том да позволи някой от тях да го види като губещ. Беше излъгал, когато каза, че я обича. Лъжите му се отдаваха лесно и за да спаси репутацията си, той бе готов да я унищожи.

Тихите й, задавени думи бяха предназначени единствено за неговите уши.

— Не мога да се омъжа за теб, Боби Том. Аз заслужавам нещо по-добро.

Чак след като чу гласа си, усилен от говорителите, осъзна, че той е махнал дланта си от микрофона. Смехът изведнъж секна. Чуха се няколко нервни кискания, но след като насъбралите се осъзнаха, че тя е сериозна, се възцари гробовна тишина.

Лицето на Боби Том пребледня. Изпълнена с ужас, тя го погледна в очите. Не искаше да го унижи, ала думите бяха изречени и не можеше да ги върне назад, защото бяха истина.

Изчака го да измисли някоя духовита реплика, за да замаже ситуацията, ала той не каза нищо.

— Съжалявам — прошепна Грейси и отстъпи назад. — Наистина съжалявам. — Обърна се и избяга от подиума.

Докато минаваше през слисаната, притихнала тълпа, очакваше да чуе ленивия му, провлачен говор, мелодичния му смях, усилен от микрофоните, предназначен за съгражданите му. В съзнанието й дори прозвучаха думите, които щеше да изрече: „Леле! Ето, приятели, какво се казва побесняла малка женичка. Обзалагам се, че ще ми струва повече от бутилка шампанско и една вечеря навън, за да я умилостивя“.