Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Продължи напред, като се препъваше в подгъва на дългата си пола, и тогава чу очаквания му глас. Но вместо думите, които си представяше, високоговорителите изпукаха с гняв и злоба:

— Върви си, Грейси! Махай се оттук! И двамата знаем, че се опитвах да ти направя услуга. Мамка му. Защо, по дяволите, ще искам да се оженя за някоя като теб? А сега се махай оттук! Изчезни завинаги от живота ми! Не искам никога повече да зърна лицето ти!

Тя хлипаше, потънала в земята от срам и унижение. Гмурна се в тълпата, без да вижда и да я е грижа къде отива, знаеше единствено, че трябва да се махне.

Една ръка улови нейната и тя видя Рей Бевинс, оператора на „Кървава луна“.

— Ела с мен, Грейси. Аз ще те закарам.

Зад нея високоговорителите изсвириха с оглушителен звук. Тя се затича с все сила.

Боби Том Дентън се оказа много лош пияница. Разруши по-голямата част от интериора във „Фургона“, разби прозорците на един чисто нов понтиак и счупи ръката на Лен Браун. Боби Том и преди се беше сбивал, но не с някой като Лен и не с Бъди Бейнс, който само искаше да отмъкне ключовете от пикапа на Боби Том, за да му попречи да шофира пиян. Никой не си бе представял, че ще настане денят, когато жителите на Телароса ще се срамуват от любимия си син, но тази нощ всички поклащаха укорително глави.

Когато най-после се събуди, Боби Том установи, че се намира в килия в полицейския участък. Опита се да се претърколи, но всяко движение бе твърде болезнено. Главата му пулсираше и всички мускули го боляха. Когато се опита да отвори очи, осъзна, че едното е толкова подуто, че клепачът не може да се вдигне. В същото време стомахът му се бунтуваше, все едно беше пипнал възможно най-тежкия грип.

Потръпна, докато спускаше краката си от ръба на походното легло и с мъка се надигна, за да седне. Дори след много тежък мач не се бе чувствал толкова зле. Отпусна глава в шепи и позволи на отчаянието си да го завладее. Мнозина нямаше да си спомнят какво са правили, докато са били пияни, но той си спомняше всеки злочест миг. И още по-лошо — спомняше си какво бе довело до всичко това.

Как можа да стои пред онзи микрофон и да говори на Грейси по този начин, независимо колко унизен се почувства от отхвърлянето й? Никога нямаше да забрави изражението, което зърна върху лицето й, докато бягаше. Тя бе повярвала на всяка проклета дума, която бе изрекъл, и мисълта го караше да се гърчи от срам. В същото време думите й сякаш бяха жигосани в мозъка му: „Не мога да се омъжа за теб, Боби Том. Аз заслужавам нещо по-добро“.

И наистина заслужаваше. Бог да му е на помощ, заслужаваше. Заслужаваше истински мъж, а не момче. Заслужаваше някой, който щеше да я обича повече, отколкото той обичаше славата си. Славата му. За пръв път в живота си мисълта го изпълни с отвращение. Каквато и слава да бе имал, поведението му през изминалата нощ я бе погубило, но на него дори не му пукаше. Искаше единствено да си върне Грейси.

Внезапно го завладя ужасяващо чувство на паника. Ами ако тя вече е напуснала града? Моралните й принципи бяха най-коравото и устойчиво нещо у нея и чак сега, когато вече беше твърде късно, той разбра колко много означаваха те за нея. Грейси винаги мислеше това, което казваше, и веднъж решила, че е права за нещо, нищо не можеше да я накара да размисли.

Тя му бе казала, че го обича и това означаваше много за нея, но след като той бе проявил безотговорно нехайство към принципите й и неуважение към чувствата й, я бе поставил в положение, от което нямаше връщане назад. Когато миналата нощ се взря в лицето й и я чу да казва, че не може да се омъжи за него, тя вярваше във всяка своя дума и дори публичното му признание в любов не бе достатъчно да я задържи при него.

Сякаш се намираше под обстрела на безброй непривични за него емоции, но най-непознатата беше отчаянието. След като цял живот бе покорявал с лекота всяка жена, която пожелаеше, осъзна, че е изгубил самоувереността си. В противен случай нямаше да е толкова сигурен, че ако тя си замине оттук, никога нямаше да успее да си я върне. Сега знаеше, че е на път да я изгуби завинаги. Ако не беше успял да я спечели на свой терен, как можеше да се надява, че ще извоюва любовта й някъде другаде?

— Виж ти, виж ти. Изглежда миналата нощ градският любимец се е забъркал в малки неприятности.

Боби Том вдигна глава и насочи мътния си поглед към Джимбо Такъри, който стоеше пред килията му с противна, самодоволна усмивка на лицето.

— Точно в момента нямам никакво желание да си разменяме обиди, Джимбо — промърмори той. — Какво трябва да направя, за да се измъкна оттук?