Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Мамо, трябва да поговорим за това, което се случва с теб и този път няма да ти позволя да ме разсейваш с приказки за градини и брошури за круизи.

Гърбът й се скова под дланта му.

— Няма за какво да говорим.

— Ти знаеш, че и на мен баща ми много ми липсва, нали?

— Зная. Той толкова много те обичаше.

— Беше страхотен баща.

Тя повдигна вежди, когато го погледна.

— Осъзнаваш ли, че на твоята възраст баща ти вече имаше четиринайсетгодишен син?

— Хмм.

Сузи сбърчи чело.

— Какво се е случило между теб и Грейси? И защо си довел тази вечер тези ужасни жени?

— Нищо не се е случило. Ти отлично знаеш, че годежът не беше истински, така че не се дръж все едно раздялата ни е някаква голяма трагедия.

— Свикнах да ви възприемам като двойка. Предполагам, започнала съм да вярвам, че двамата наистина ще се ожените.

Той изсумтя раздразнено, за да прикрие смущението си.

— Мамо, кажи ми честно, можеш ли да си ни представиш двамата с Грейси женени?

— О, да, съвсем лесно. Признавам, че в началото не можех, но след като опознах Грейси, смятам, че тя е идеална за теб, особено след като видях колко щастлив те прави.

— Онова не беше щастие. Тя просто ме разсмиваше, това е всичко, защото през половината време беше толкова абсурдна.

Майка му го погледна, поклати глава, а после я отпусна за секунда върху гърдите му.

— Тревожа се за теб, сладкишче. Наистина се тревожа.

— Е, аз също се тревожа за теб, така че сме квит. — Видя в другия край на дансинга Грейси да се носи плавно, водена от Дан Кейлбоу. Бившият му треньор изглежда си прекарваше адски добре. Междувременно Фийби, съпругата на Дан, танцуваше с Лутър Бейнс, който явно изпиташе огромно затруднение да откъсне поглед от деколтето й. — Мамо, трябва да поговорим за тази работа между теб и Сойър.

— Името му е Уейланд. И няма нищо, за което да си „поговорим“.

— Той ми каза друго.

Очите й блеснаха.

— Той е говорил с теб? Не е имал право.

— Той иска да се направя на Купидон и да ви събера.

— Не мога да повярвам, че е разговарял с теб.

— Двамата явно взаимно си лазим по нервите, затова разговорът не беше от най-приятните, които някога съм водил. Все пак аз не съм влюбен в него, така че навярно няма значение.

Очакваше тя да отрече енергично думите му. Мислено се молеше челото й да се сбръчка и тя да се ядоса, ала вместо това Сузи само извърна глава.

— Той не е имал право да те замесва.

Майка му обичаше друг мъж. Истината го порази, той изчака да изпита гняв, ала за негова изненада, не го заболя толкова много, колкото очакваше.

Опита се много внимателно да подбере думите си.

— Ами ако ти беше умряла, мамо? Ами ако четири години след смъртта ти татко бе срещнал някоя жена, на която да държи много, с която не се чувства толкова самотен? — След като толкова дълго бе избягвал този разговор, някак си най-после му се струваше, че е дошъл моментът да говори за това и имаше странното чувство, все едно Грейси държи ръката му. — И ако той постъпи като теб — отпъди тази жена, заради това, което е изпитвал към теб? Тогава какво щеше да поискаш от мен да му кажа?

— Не е същото.

Долови безпокойството в гласа й и знаеше, че я разстройва, но продължи:

— О, съвсем същото е.

— Ти не си преживял нищо от това! Нищо не разбираш!

— Така е. Аз само си представям какво бих му казал, това е всичко. Предполагам, че ти би искала да му кажа да остане самотен до края на живота си. Да направи това, което правиш ти — да обърне гръб на новия човек, когото е започнал да харесва и обича, за да може да прекара остатъка от дните си в палене на свещи и молитви в твоя памет.

— Не разбирам защо ме притискаш! Ти дори не харесваш Уейланд. Сам го призна.

— Не, не го харесвам, но ето какво ще ти кажа — дяволски съм сигурен, че уважавам кучия син.

— Не бъди вулгарен — рече тя машинално. После очите й се напълниха със сълзи. — Боби Том, не мога. Баща ти и аз…

— Зная какво изпитвахте един към друг, мамо. Виждах го всеки ден. Може би заради това досега не съм проявил интерес към брака. Защото винаги съм искал същото.

С периферното си зрение зърна Грейси да минава покрай него на дансинга и точно в този момент осъзнаването на факта, че можеше да има това, което родителите му бяха споделяли през всички онези години, го халоса с такава сила, че той едва не се препъна. Исусе. Докато държеше майка си в прегръдките си и усещаше присъствието на баща си, той знаеше, че същата интимност беше точно тук и го очаква от другата страна на дансинга. Той я обичаше. Прозрението едва не го накара да се свлече на колене. Обичаше своята Грейси Сноу — със смешните й дрехи, с властното й държание, с всичко. Тя беше неговото развлечение, неговата съвест, огледалото на душата му. Тя беше неговото тихо пристанище. Как не го бе разбрал още преди седмици?