Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Боби Том изхвръкна от полицейската кола, преди тя да успее да направи четири или пет крачки, но изведнъж младата жена се закова на място. Какво се бе случило с него? Едното му око беше подуто и затворено, а другото имаше безумен поглед. Дрехите му бяха разкъсани, неизменната шапка „Стетсън“ липсваше, грозна рана прорязваше слепоочието му и му придаваше зловещ и варварски вид. Тя си припомни какво му бе причинила и за пръв път, откакто се бяха запознали, Грейси се изплаши.

Боби Том се приближи към нея. Тя се паникьоса и се обърна с детинското намерение да се качи обратно в колата и да заключи вратата, ала установи, че се е забавила с част от секундата.

— Грейси!

С периферното си зрение го видя да се протяга към нея и отскочи точно навреме. Действайки напълно инстинктивно, Грейси хукна да бяга. Гладките подметки на сандалите й се плъзнаха по чакълената настилка и тя едва не се просна по колене. Препъна се, но някак си успя да запази равновесие и продължи да бяга. Понесе се покрай бялата линия отстрани на пътя колкото може по-бързо. Всяка секунда очакваше той да я сграбчи и когато не го стори, рискува да хвърли поглед през рамо.

Той напредваше след нея, но куцаше зле и това го забавяше значително. Тя се възползва от преимуществото си и хукна още по-бързо. Изведнъж в ума й изникна разказът на Сузи за деветгодишното момче, което бе наказано публично, задето ударило момиче. След всичките години, през които се бе отнасял вежливо и внимателно към жените, нещо в него се бе прекършило.

Кракът й пропусна ръба на асфалта и се огъна, но тя продължи да тича по чакъла на банкета, после се препъна в някакви плевели. Пясъкът напълни сандалите й. Ужасът я сграбчи с нова сила, когато го чу точно зад гърба си.

— Грейси!

Тя изкрещя, когато Боби Том я събори в тревата с помитащо движение, сякаш се бореше за топката на игрището. Грейси се завъртя, докато падаше, а когато се приземи, лицето й беше обърнато към него. За миг всичките й чувства и мисли се изпариха, останаха само болката и страхът. После отвори уста, за да си поеме дъх.

Преди бе лежала много пъти под него, но тогава се любеха и никога не се бе чувствала по този начин. Той я притискаше грубо и безмилостно с тежестта на тялото си към земята. Лъхна я непозната миризма на вкисната бира и пот, а наболата му брада ожули бузата й.

— По дяволите! — извика той и се подпря на ръце. Сграбчи я за раменете и я надигна от земята достатъчно високо, за да я разтърси като парцалена кукла. — Защо бягаш от мен?

Лъскавото лустро на чара и вечната приветливост се бяха пропукали, оголвайки един побеснял, разгневен мъж, докаран до крайност.

— Спри! — изхлипа тя. — Недей…

Той я притегли в прегръдките си, стискайки я толкова силно, че тя не можеше да диша. Долови смътно в далечината острия вой на сирена. Гърдите му се вдигаха и спускаха тежко, а накъсаното му дишане едва не оглуши ухото й.

— Ти не можеш… Недей… тръгваш. — Устата му се движеше до слепоочието й, но в следващия миг, рязко и неочаквано, беше освободена.

За няколко секунди слънцето я заслепи и тя не разбра какво се случи. После видя полицейския началник Такъри да изправя грубо Боби Том на крака. Докато Грейси се надигаше, олюлявайки се, полицейският началник изви безмилостно ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.

— Арестуван си, кучи сине!

Боби Том не му обърна никакво внимание. Гледаше единствено нея и тя изпита непреодолимо желание да вземе бедното му, пребито лице в дланите си.

— Не си отивай, Грейси! Не можеш да си отидеш. Моля те! Трябва да поговорим.

Изглеждаше толкова съсипан и нещастен, че очите й се наляха със сълзи. Някъде отзад се чу скърцане на спирачки и затръшване на врати, ала тя не им обърна внимание. Тръсна глава и отстъпи няколко крачки от него, за да не се поддаде на слабостта си.

— Съжалявам, Боби Том. Никога не съм си представяла, че ще се случи нещо подобно. — В гърлото й се надигна сподавяното досега ридание. — Трябва да си отида. Повече не издържам.

— Изглежда дамата не те иска — присмя му се злобно Такъри. Той завъртя Боби Том и го блъсна към полицейската кола.

Коляното на Боби Том се огъна и той се свлече на земята. Грейси ахна и се спусна към него, но с ужас видя как Такъри дръпна брутално ръцете му нагоре, за да го изправи.

Боби Том изохка от болка, след което блъсна настрани полицейския шеф с рамо, изваждайки го от равновесие за достатъчно дълго, така че да може отново да се извърне към Грейси.