Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

Беше заета от сутрин до вечер, но това занимание не бе достатъчно творческо и чувството на неудовлетвореност не я напускаше. На Моли й се струваше, че играе роля в скучна пиеса, вместо да живее истински. Накрая реши да зареже работата, за да може да съсредоточи усилията си върху епичната романтична сага, която винаги бе мечтала да напише. Вместо това се оказа, че реди истории, които някога измисляше за хлапетата Кейлбоу — приказки за едно смело женско зайче, което се обличаше по последната мода, живееше във вила край Гората на славея и вечно се забъркваше в забавни приключения.

Започна да записва съчинените си истории, после продължи с рисуването на илюстрациите към тях. През целия си живот бе драскала такива смешни скици, но никога не ги бе възприемала сериозно. От детските си години умееше да рисува с перо и мастило, но сега се зае да оцветява силуетите на героите си с ярки цветни флумастери. Така Дафни и приятелите й постепенно оживяха.

Тя се въодушеви много, когато малко чикагско издателство — „Бърдкейдж Прес“ — откупи правата върху първата й книга „Дафни поздравява“, макар че авансът едва успя да покрие пощенските разходи на Моли. Но поне най-после бе напипала своята бизнес ниша. Все пак при нейното огромно наследство подобно занимание можеше по-скоро да се приеме като хоби, отколкото като призвание, затова тя все още се чувстваше потисната. Не й помогна дори модерната прическа — обръсната коса с щръкнал най-отгоре гребен.

Искаше й се да включи противопожарна аларма.

Ала тъй като дните на подобни безумия отдавна бяха отминали за нея, в един прекрасен ден тя се озова в кабинета на адвоката си, за да го уведоми за намерението си да основе фондация за подпомагане на бедни деца. Адвокатът направо онемя за няколко минути, сащисан от идеята на клиентката си, но младата жена се почувства щастлива за пръв път, откакто беше станала пълнолетна. Фийби бе получила възможността да се докаже, когато наследи „Старс“, но Моли никога не бе имала подобен шанс. Сега бе дошъл и нейният ред. Като подписа документите, имаше усещането за пълна свобода, все едно че на гърба й бяха поникнали криле.

— Много ми харесва тук — въздъхна Хана, когато леля й отключи вратата на малкия апартамент на втория етаж, намиращ се на няколко минути пеша от центъра на Еванстън.

Моли също въздъхна доволно. Дори и да не отсъстваше дълго, винаги обичаше момента, в който прекрачваше прага на дома си.

Децата на семейство Кейлбоу смятаха жилището на леля си за най-готиното място на света. Сградата била построена през 1910 г. от един търговец на автомобили „Студебейкър“, после била използвана като офис сграда, а накрая бе станала склад, преди да бъде основно ремонтирана преди няколко години. Нейният апартамент имаше високи до тавана прозорци, както във фабриките, външни вентилационни тръби в алуминиева облицовка и стари тухлени стени, покрити с част от нейните рисунки и скици. Жилището й беше най-малкото и най-евтиното в сградата, но високите повече от четири метра тавани създаваха усещането за необятен простор. Тя целуваше пликовете, с които изплащаше ежемесечните вноски за ипотеката, преди да ги пъхне в пощенската кутия. Глупав ритуал, но продължаваше да го спазва.

Повечето от познатите й предполагаха, че притежава дял от „Старс“ и само неколцина от най-близките й приятели знаеха, че тя вече не е богата наследница. Към скромните й приходи от книгите й за Дафни се добавяха оскъдните й хонорари като извънщатен сътрудник на тийнейджърското списание „Чик“. На края на месеца наистина не й оставаха много пари за любимите й глезотийки — модни дрешки и книги с твърди корици, но тя не страдаше от това. Можеше да ограничи пазаруването до сезонни разпродажби и промоции, а книги си вземаше от библиотеката.

Животът бе прекрасен. Дори и никога да не познаеше Голямата любов като Фийби, поне беше благословена с развинтено въображение и необуздана фантазия. От нищо не се оплакваше, нямаше основания да се опасява, че отново ще я връхлети онова непредвидимо, но помитащо всичко душевно безпокойство. А новата й прическа не беше нищо повече от желание да бъде в крак с модата.

Хана захвърли палтото си и се наведе, за да поздрави Ру, дребния сив пудел на леля й, който притича към вратата, за да ги приветства. Както Ру, така и Кенга, пуделът на семейство Кейлбоу, бяха потомци на Пух 5 5 Пух, Кенга, Ру — герои от „Мечо Пух“ на А. А. Милн. — Бел.ред. , някогашният домашен любимец на Фийби.