Сюзън Филипс: Капризите на сърцето

Дан беше старши треньор, когато Фийби наследи отбора. За нещастие, тя нищо не разбираше от американски футбол и той веднага й обяви война. Първоначалните им схватки бяха толкова ожесточени, че веднъж Рон Макдърмит бе принуден да го отстрани от „Чикаго Старс“ заради обидното му държание с Фийби. Но не след дълго яростното им противопоставяне се превърна в нещо коренно различно.

Моли беше убедена, че именно за такива огнени страсти като техните се съчиняват легенди и балади. Реши, че щом няма да има късмета да се радва на подобна любов, по-добре завинаги да остане сама. Само Голямата любов можеше да я задоволи. Но по-скоро Дан щеше да опрости глобата на Кевин, отколкото Моли да я срещне.

Зет й машинално преметна ръка през раменете й. Щом се озовеше близо до някой от роднините си, Дан винаги го прегръщаше. Сърцето й се сви от болка. През тези години тя бе излизала на срещи със свестни младежи и дори се бе опитвала да се убеди, че е влюбена в двама от тях, но ги разлюби в мига, в който осъзна, че никой от тях не може да се сравнява със зет й. Започваше сериозно да се съмнява, че някога ще намери мъж като него.

— Фийби, зная, че харесваш Кевин, но този път той стигна твърде далеч. — Провлеченият му акцент от Алабама винаги се долавяше по-ясно, когато беше раздразнен. А сега бе много ядосан.

— Точно това каза и предишния път — напомни му съпругата му. — Ти също го харесваш.

— Изобщо не го разбирам! За него най-важно е да играе в „Старс“, но защо прави всичко възможно, за да прецака кариерата си?

— Ти по-добре от всички нас би трябвало да знаеш отговора. — Фийби му се усмихна мило. — Ти самият беше господин Голяма издънка и щеше да прецакаш отбора, преди да се появя аз.

— Сигурно ме бъркаш с някой друг.

Жена му се разсмя. Мрачната гримаса на Дан отстъпи пред интимната усмивка, на която Моли хиляди пъти бе ставала свидетел. Но лицето му скоро помръкна.

— Ако не го познавах толкова добре, бих казал, че в него се е вселил самият дявол.

— По-скоро дяволи — поправи го Моли. — И всички до един с чуждестранен акцент и големи гърди.

— Не забравяй, че подобни неща са част от живота на всеки футболист.

Не желаеше повече да слуша за Кевин, затова лепна бърза целувка върху бузата на зет си.

— Хана ме чака. Ще я върна утре късно следобед.

— Не й позволявай да види сутрешните вестници.

— Няма. — Племенницата й се разстройваше, когато журналистите критикуваха „Старс“, а новината за глобата на Кевин със сигурност щеше да предизвика отрицателни отзиви.

Моли им махна за довиждане, отиде да вземе Хана, целуна останалите си племенници и подкара към къщи. Магистралата беше задръстена от автомобили и навярно щеше да й бъде нужен цял час, за да се добере до Еванстън — старомодното градче на Норт Шор, където се намираха нейният университет и сегашното й жилище.

— Слидерин! — провикна се на един нахалник, който я засече с возилото си.

— Гаден, мръсен Слидерин! — присъедини се Хана.

Младата жена се усмихна. Слидерините бяха лошите в книгите за Хари Потър и тя използваше името като безобидна ругатня, която можеше да се използва пред деца. Не бе чудно, че бързо навлезе в речника първо на Фийби, а след това и на Дан.

Докато слушаше с половин ухо дърдоренето на Хана, която й описваше как бе минал денят й, Моли се върна в мислите си към разговора със сестра си по времето, когато най-после влезе във владение на наследството си.

Бърт бе завещал „Чикаго Старс“ на Фийби. Останалата част от наследството му, силно намаляла след поредица от неуспешни инвестиции, се падаше на Моли. Понеже тогава още не бе пълнолетна, Фийби управляваше парите на сестра си и накрая те нараснаха до петнайсет милиона долара. Така че, като навърши двайсет и една години, заедно с дипломата си по журналистика Моли се сдоби с правото да разполага с огромното си наследство. Това й позволи да живее охолно в луксозен апартамент в елитния квартал „Голд Коуст“ в Чикаго.

Мястото беше изключително чисто и спокойно. Съседите й бяха много по-възрастни от нея, но тя не разбра веднага каква грешка е допуснала, нанасяйки се тук. Вместо това се потопи в пазаруването на маркови дрехи, които обожаваше. С щедра ръка пръскаше пари за подаръци на приятелите си, а за себе си купи скъп луксозен автомобил. Но само след година бе принудена да си признае, че празноглавото съществуване на заможна наследница не беше за нея. Беше свикнала да работи усилено както в колежа, така и на временната работа, с която се заемаше през летните ваканции, предимно по настояване на Дан. Затова прие работата като репортер.