Сюзън Филипс: Капризите на сърцето

Някакъв гений.

Когато влезе във фоайето през стъклените врати, украсени с емблемата на отбора — три преплетени златни звезди, обкръжени от син овал — я лъхна топла вълна. Вече не посещаваше толкова често сградата на „Чикаго Старс“, колкото докато учеше в гимназията. Но дори и тогава се чувстваше чужда тук. Като заклета романтичка, Моли предпочиташе някой хубав роман или разходка из залите на интересен музей, вместо да виси по стадионите и да зяпа как играчите постоянно се спъват и блъскат по терена. Разбира се, тя беше предан фен на „Чикаго Старс“, но лоялността й към отбора се дължеше по-скоро на семейната традиция, отколкото на лично предпочитание. Пот, кръв, насилие и бурни стълкновения на мъже със страховити подплънки на раменете — всичко това бе непонятно за нежната й природа — като… като… Кевин Тъкър.

— Лельо Моли!

— Чакахме те!

— Никога няма да отгатнеш какво стана!

Тя се усмихна, когато красивите й единайсетгодишни племеннички се втурнаха в коридора с развети руси коси.

Тес и Джули изглеждаха като миниатюрни версии на майка си Фийби, по-голямата сестра на Моли. Момичетата бяха близначки и толкова много си приличаха, че никой не можеше да ги различи. Но Тес се бе издокарала с джинси и огромно за телцето й яке с емблемата на „Чикаго Старс“, докато Джули носеше черен клин и розов пуловер. И двете бяха с атлетични фигури, но Джули обичаше балета, а Тес обожаваше отборните спортове. Жизнерадостните и дружелюбни близначки Кейлбоу бяха много популярни сред съучениците си, но истинско изпитание за родителите си, тъй като никога не обръщаха гръб на предизвикателствата.

Двечките изведнъж замлъкнаха и се заковаха на място. Мислите за онова, което се канеха да кажат, мигом се изпариха, щом видяха косата на Моли.

— Божичко, червена е!

— И то яко червена!

— Жестоко! Защо не ни каза?

— Беше импулсивно решение — смънка Моли.

— И аз ще боядисам моята в този цвят! — обяви Джули.

— Идеята не е добра — побърза да я разубеди леля й. — Е, какво щяхте да ми казвате?

— Татко е бесен — заяви Тес с опулен поглед.

— Той и чичо Рон отново се скараха с Кевин — уточни Джули, като нейните очи бяха дори по-изцъклени от тези на сестра й.

Моли тутакси наостри слух, макар да беше загърбила завинаги несподелената си любов.

— Какво е направил? Освен че почти ме прегази.

— Наистина ли?

— Няма значение. Разкажете ми подробностите.

Джули си пое дълбоко дъх, преди да заговори възбудено:

— Скачал с парашут в Денвър в деня преди мача с „Бронкос“.

— О, боже… — Сърцето на Моли замря.

— Татко току-що разбра и го глоби с десет хиляди долара!

— Леле! — Доколкото знаеше, това бе първият случай, когато Кевин беше глобяван.

Тези толкова непривични за куотърбека пристъпи на лекомислие бяха започнали точно преди началото на тренировъчния лагер през юли, когато участието му в едно аматьорско планинско рали с мотоциклети завърши с изкълчена китка. Не беше типично за него да върши дейности, които биха могли да провалят играта му на терена, затова всички му симпатизираха, особено зет й, за когото Кевин беше истински професионалист.

Но отношението на Дан към младежа започна да се променя, след като узна, че в разгара на спортния сезон любимецът му се е забавлявал с парапланеризъм в Долината на паметниците 1 1 Един от най-големите туристически обекти в САЩ; висока равнина, част от платото Колорадо, намираща се на границата между Аризона и Юта. — Бел.ред. . Скоро след това куотърбекът си купи мощното ферари „Спайдър“, с което именно събори Моли на паркинга. Миналия месец в „Сън Таймс“ бе публикувана статия за това, как веднага след обсъждането на резултатите от мача Кевин напуснал Чикаго и отлетял за Айдахо за един ден, за хелиски 2 2 При този спорт хеликоптер, а не лифт откарва скиорите до върха, откъдето се спускат със ските. — Бел.ред. в някаква усамотена местност в Сън Вали. Тогава му се размина само с предупреждение от Дан, защото негодникът се измъкна без произшествия. Но последният случай с парашута очевидно бе капката, която е преляла чашата на търпението на зет й.

— Често се е случвало баща ни да се разкрещи, но до днес не го бях чувала да се кара точно на Кевин — сподели Тес. — Ама и той не му остана длъжен. Заяви, че знаел какво правел, че не се е наранил и че татко не бивало да се меси в личните му дела.

Моли потръпна.

— Обзалагам се, че това никак не се е харесало на баща ти.