Сюзън Филипс: Капризите на сърцето

— Това бяха цветовете на училището — обясни Моли тихо.

— И тогава ми позвъниха от полицията, че сестра ми — моето умно и трудолюбиво момиче, избрано за отличник на месеца, най-хладнокръвно е включило противопожарната аларма през голямото междучасие. Нашата Моли вече не се задоволяваше с невинни детски лудории! О, не… тя вече се бе превърнала в малолетна престъпница !

Това бе най-гадната постъпка на Моли, непонятна и за самата нея. Унижи хората, които я обичаха. Дори след едногодишния полицейския надзор и многото часове общественополезен труд, тя още не можеше да си обясни защо го беше направила. Прозрението я споходи по-късно, през втората й година като студентка в Северозападния университет.

Беше през пролетта, точно преди изпитната сесия. Необяснимо защо, Моли се чувстваше твърде неспокойна, неспособна да се концентрира. Вместо да учи, четеше купища любовни романи или се звереше на отражението си в огледалото, мечтаейки си за прическа в стила на прерафаелитите 4 4 Група английски художници, поети и критици от средата на XIX век, обединени от влечението им към естетиката на Средновековието и предшествениците на Рафаело Санти. — Бел.ред. . Но не я задоволи дори удължаването на косата й, за което изхарчи всичките си джобни пари. И така продължи до деня, в който на излизане от книжарницата напипа в джоба си калкулатор, за който не беше платила на касата.

За щастие, по това време бе по-умна и по-зряла, отколкото в гимназията, така че се втурна обратно, за да върне калкулатора, след което потърси психолога в университета…

Фийби скочи на крака, изтръгвайки девойката от унеса й.

— А последния път… — не спираше да говори сестра й.

Моли потрепна. Знаеше, че Фийби, рано или късно, ще стигне и до това.

— … последния път, преди две години, когато обръсна косата си почти нула номер, с онзи ужасен гребен, щръкнал най-отгоре…

— Не беше ужасен. Беше по последната мода.

Сестра й стисна зъби.

— Последния път, когато направи това ужасно нещо с косата си, ти пропиля петнайсет милиона долара !

— Да… Но беше чисто съвпадение.

— Ха!

За петнайсети милионен път Моли й обясни защо го беше направила.

— Парите на Бърт ме задушаваха. Трябваше окончателно да скъсам с миналото, за да бъда свободна личност.

— По-скоро бедна личност!

Младата жена се усмихна. При все че Фийби никога нямаше да го признае, тя много добре разбираше защо сестра й се бе отказала от наследството си.

— Нека да го погледнем откъм добрата страна. Едва ли някой знае, че се отказах от парите си. Просто ме смятат за ексцентричка, задето карам фолксваген костенурка и живея в апартамент с размерите на килер.

— Който обожаваш.

Моли не се и опита да отрича. Апартаментът бе най-ценното й притежание. Гордееше се с това, че изплащаше месечните вноски за ипотеката със свои пари. Можеше да я разбере само човек, израснал като нея, без собствен дом. Реши да смени темата, преди Фийби отново да я подхване с упреците.

— Малките дяволчета ми казаха, че Дан е глобил господин Повърхностен с десет хиляди долара.

— Бих искала да не го обиждаш. Кевин не е такъв, той просто е…

— Просто интересите му са повърхностни?

— Честно казано, Моли, не мога да си обясня защо толкова силно го презираш. За всички тези години двамата не сте си разменили повече от дузина думи.

— Инстинктивно избягвам хората, за които футболното игрище е центърът на Вселената.

— Ако го познаваше по-добре, щеше да го обичаш не по-малко от мен.

— Не е ли очарователно, че той излиза главно с жени, неспособни да използват повече от три думи на английски? Но си мисля, че в това се крие някакво преимущество, защото нищо не пречи така на секса, както някой задълбочен разговор.

Фийби не можа да се сдържи и се разсмя.

Макар че Моли споделяше почти всичко със сестра си, тя пазеше в пълна тайна увлечението си по куотърбека на „Чикаго Старс“. Не само защото беше унизително за нея, но и защото Фийби навярно щеше да каже на Дан, който щеше да се вбеси. Зет й беше прекалено загрижен за балдъзата си, така че никой спортист, освен ако не беше щастливо женен или гей, нямаше много шансове да припари до нея.

Точно в този момент при тях влезе субектът на нейните мисли — Дан Кейлбоу, синеок и красив русокос гигант. Годините го бяха пощадили. Моли го познаваше от дванайсет години, които му бяха добавили само няколко бръчки, колкото да подчертават мъжественото му лице. Винаги изпъкваше сред тълпата и от него на талази се излъчваха надеждност и увереност.