Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

— Разбира се, че не е. Той е най-умният язовец в Гората на славея. — Тя разроши косата на племенницата си. — Нека да си изпием чая, а после ще изведем Ру на разходка край езерото.

До късно вечерта не й остана време да прегледа пощата си. Такава възможност й се удаде чак след като Хана заспа, с овехтялото книжле „Желанието на Дженифър“ на Юнис Янг Смит в ръцете си. Моли защипа с кламер сметката си за телефона, след което машинално отвори един голям канцеларски плик. Но се намръщи още при първия си поглед върху листа. Не искаше да я занимават с подобни глупости.

„Хомосексуална опасност застрашава вашите деца! Най-невинни граждани се тласкат към перверзни грехове от непристойни книги и безотговорни телевизионни предавания, прославящи сексуалните отклонения и липсата на всякакви морални принципи…“

„Нормални деца за нормална Америка“ или съкратено НДНА беше организация в Чикаго, чиито членове често се появяваха по шоутата на местните телевизионни канали с безумен блясък в очите, давайки воля на параноята си. „Защо не използват енергията си за нещо по-полезно, като например да предпазват децата от боравене с оръжие“, помисли си Моли, като захвърли писмото в кошчето за смет.

На другия ден, късно следобед, Моли отпусна ръка от волана, за да прокара пръсти през гъстата козина на Ру. По-рано бе върнала Хана в дома на родителите й, след което продължи към вилата на семейство Кейлбоу в окръг Дор, щата Уисконсин. Знаеше, че ще пристигне там късно, но шосетата не бяха претоварени, така че нямаше нищо против да шофира през нощта.

Съвсем импулсивно реши да потегли на север. Вчерашният разговор с Фийби й разкри нещо, което Моли с всички сили отричаше дори пред самата себе си. Сестра й имаше право. Неслучайно беше боядисала косата си в яркочервено. Това беше симптом за някакъв по-сериозен проблем. Предишната й неудовлетвореност отново се бе завърнала.

Е, сега нямаше желание да задейства противопожарна аларма, а и вече нямаше пари за раздаване. Но това не означаваше, че подсъзнанието й няма да й изиграе някоя лоша шега. Измъчваше я смътно усещане, че се връща в същия капан, от който смяташе, че завинаги се е измъкнала.

Припомни си какво й бе казал психотерапевтът в университета:

— В детството си вие сте вярвали, че можете да заслужите любовта на баща си с примерно поведение. Въобразявали сте си, че ако сте отличничка в училището, ако спазвате всичките писани и неписани правила, той ще ви дари с това, от което се нуждае всяко дете: похвали и ласки. Но баща ви се е оказал неспособен за такава любов. Затова понякога нещо във вас се е пречупвало и вие сте вършили най-лошите постъпки, които са ви хрумвали. Бунтът ви е бил напълно естествен и здравословен. Това ви е помагало да не загубите разсъдъка си.

— Но не обяснява това, което направих в гимназията — възрази тя. — Бърт вече бе починал, а аз живеех с Фийби и Дан. И двамата ме обичаха. Ами откраднатият калкулатор?

— Може би сте искали да проверите любовта им?

Прониза я някаква странна тръпка.

— Какво искате да кажете?

— Единственият начин да се убедите в безусловната любов на близките си е да извършите нещо ужасно, за да проверите дали те няма да спрат да ви обичат.

Не, те не спряха да я обичат. През цялото време.

Тогава защо се бе пробудил старият проблем, за да я преследва и измъчва? Вече не искаше никакви неприятности в живота си. Готова беше цял живот да си пише книгите, да се разхожда с Ру, да играе с племенниците си. Но защо се чувстваше така неспокойна от седмици насам? Достатъчно бе да хвърли един поглед в огледалото върху червената си коса, която наистина бе отвратителна, за да се убеди, че беше на ръба на душевен срив.

Така че беше по-добре да избяга от това дяволско изкушение някъде по-далеч, в окръг Дор, за една или две седмици. В края на краищата кой можеше да я безпокои там?

В същото време Кевин Тъкър спеше и сънуваше как топката се търкаля по игрището, куотърбекът закъсня с пробива и в този момент го събуди някакъв подозрителен шум. Той се обърна по гръб, простена и се опита да си спомни къде се намира, но бутилката шотландско уиски, която бе пресушил, преди да заспи, бе замъглила паметта му. Обикновено предпочиташе нещо друго, което да повиши нивото на адреналина му, но снощи алкохолът му се стори добър вариант.

Отново чу подозрителния звук, като дращене по вратата, и тогава си припомни всичко. Намираше се в окръг Дор, щата Уисконсин. „Старс“ нямаха мач тази седмица и Дан му беше наложил глоба от десет хиляди долара. На всичко отгоре проклетникът му бе заповядал да се усамоти на вилата им и да остане там, докато не му уври главата.