Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

— Хм… госпожице Съмървил, преди да ме изритате оттук…

Между другото мога да се обзаложа, че Кейлбоу нямат представа, че ще се появите тук. Иначе щяха да ми кажат, че мястото вече е заето.

— Опасявам се, че все пак имам някои предимства — процеди надувката, прибра бисквитите в шкафа и с трясък затвори вратата му. После го измери с леден поглед. Изглеждаше едновременно напрегната и бясна. — Не помниш дори името ми, нали?

— Разбира се, че го помня — побърза да я увери Кевин, докато трескаво, но безуспешно ровеше в мозъка си.

— Най-малко три пъти ни запознаваха.

— При това напълно излишно, защото имам страхотна памет за имена.

— Само не и за моето. Забравил си го.

— Разбира се, че не съм.

Тя го изгледа изпитателно, но Кевин бе свикнал да действа под напрежение, така че никак не му бе трудно да я изчака да изплюе камъчето.

— Името ми е Дафни — съобщи накрая тя.

— Защо ми казваш нещо, което зная? Към всички ли си толкова подозрителна, Дафни?

Тя сви устни и тихо промърмори нещо под нос. Стори му се, че отново чу думата „борсук“.

Кевин Тъкър дори не знаеше името й! „Нека това ти е за урок“, помисли си Моли, докато се взираше в този опасен и прекрасен мъж.

В същия миг осъзна, че трябва да измисли начин да се предпази от чара му. Да, не можеше да отрече, че беше суперпривлекателен. Но на този свят имаше много като него. Наистина не всеки от тях притежаваше такова рядко срещано съчетание от тъмноруса коса и яркозелени очи. И далеч не всеки беше надарен с тяло като неговото — стройно и гъвкаво, изваяно като на гръцки бог. Тя обаче не беше толкова глупава, че да си загуби ума по мъж, който не притежаваше нищо друго, освен божествено тяло, красиво лице и непресъхващ запас от чаровни усмивки.

Е, разбира се, че беше безнадеждно глупава, имайки предвид бившето й тайно безнадеждно увлечение по него. Добре поне, че имаше смелостта да си го признае. Но нямаше намерение да се присъединява към тълпата от възторжените му почитателки. Ще му покаже, че и тя умее да се държи надменно и презрително! Вирна брадичка, почерпила вдъхновение от изпълнението на Голди Хоун във филма „Зад борда“.

— Ще трябва да си тръгнеш, Кен. О, извини ме, исках да кажа Кевин . Кевин ти беше името, нали?

Този път май прекали, защото краищата на устните му нервно потръпнаха.

— Нали три пъти ни запознаваха. Би трябвало да ми запомниш името.

— О, в отбора има толкова много футболисти! А и всички си приличате.

Едната от веждите му се повдигна въпросително.

Моли явно бе успяла да постигне своето, а и вече беше доста късно, така че можеше да прояви великодушие, но с нотка на снизхождение — това окончателно щеше да го довърши.

— Можеш да останеш за тази нощ, но аз дойдох тук, за да работя, затова бъди така добър утре да се преместиш в мотела. — Погледна през задния прозорец и забеляза ферарито му, паркирано в гаража. Заради това не го бе съзряла, като спря колата си пред къщата.

Той се отпусна подчертано бавно на една от табуретките. Явно искаше да й подскаже, че не възнамерява да ходи никъде.

— А ти с какво се занимаваш? — позаинтересува се с покровителствен тон, с което й подсказа, че се съмнява тя да е способна на нещо сериозно.

— Je suis auteur.

— Писателка ли си?

— Soy autora — повтори младата жена на испански.

— Има ли причина да пренебрегваш английския?

— Реших, че повече си свикнал с чуждите езици. — Тя махна неопределено с ръка. — Четох някъде, че… — Кевин може и да беше повърхностен, но не беше глупав и Моли се зачуди дали не бе прекалила. Но за съжаление, вече й бе трудно да се сдържа. — Почти съм сигурна, че Ру вече се е възстановил от малкия си проблем с бяса, но не е зле за всеки случай да си направиш някоя и друга инжекция.

— Още ли си ядосана, защото те помислих за крадец?

— Съжалявам, но не те чух, вероятно заради мозъчното сътресение от падането.

— Казах, че моля за извинение.

— Така е редно да направиш. — Тя отмести флумастерите, оставени от децата върху плота.

— Мисля да се кача горе и да си легна. — Той се надигна и тръгна към вратата, но после се обърна и изгледа с любопитство ужасната й коса. — Кажи ми честно. Да не би да си загубила бас? Заложила си на някой отбор и си загубила?

— Лека нощ, Кърк.

Когато влезе в спалнята си, Моли осъзна, че не й достига въздух. Само една тънка стена я делеше от стаята за гости, където щеше да спи Кевин. Кожата я смъдеше, а ръцете я сърбяха да грабне ножиците, макар че ако трябва да бъде честна, не бе останала много коса за подстригване. Може би не беше зле утре да боядиса косата си в нормалния й цвят, само дето не искаше да му достави това удоволствие.