Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

Джанин издуха носа си.

— Тази сутрин ми се обади моята редакторка. Каза, че са решили да изчакат, докато суматохата не утихне, като ще отложат с една година издаването на новата ми книга!

— Но ти я завърши миналата година!

— Не им пука. Не мога да повярвам! Продажбите на романа току-що започнаха да растат! А сега ще изпусна бума и всички ще ме забравят!

Моли се постара с всички сили да утеши приятелката си. Като привършиха разговора, тя реши, че онези от „Нормални деца за нормална Америка“ са по-опасни от всякаква порнография.

От долния етаж се чуха стъпки и тя се сепна, осъзнала, че вече не се чуват свирките и виковете от стадиона. Сигурно мачът бе свършил. Какво пък, разговорът с Джанин поне й бе помогнал да престане да мисли за Кевин.

Плътен мъжки глас я повика.

— Ей, Дафни, знаеш ли дали наблизо има писта за самолети?

— Писта? Има. В Стърджън Бей 9 9 Град в щата Уисконсин, административен център в окръг Дор. — Бел.ред. . Тя е… — Рязко отметна глава. — За самолети? — Моли се изстреля от стола си и се втурна към стълбата. — Пак ли ще скачаш с парашут?

Кевин вдигна глава и я огледа преценяващо. Дори и с небрежна поза с ръце в джобовете изглеждаше висок и ослепително красив като бог.

Моля те, оригни се!

— Как бих посмял да скачам? — попита я съвсем спокойно. — Дан заръча да не го правя.

— Сякаш това може да те спре.

„Бени въртеше педалите на планинския си велосипед все по-бързо и по-бързо, без да обръща внимание нито на проливния дъжд, леещ се над Гората на славея, нито на голямата локва пред него.“

Моли се втурна надолу по стъпалата, макар много добре да знаеше, че не бива да се доближава до Кевин.

— Не го прави. Цяла нощ виелицата не спря. Духа много силен вятър.

— Е, сега вече наистина ме изкушаваш.

— Опитвам се ти обясня колко е опасно!

— Нима опасността не прави всичко още по-привлекателно?

— Никой самолет няма да излети в толкова лошо време. — Само дето това едва ли важеше за знаменитости като Тъкър, способни да убедят хората в каквото си пожелаят.

— Не ми се вярва, че ще е толкова трудно да намеря някой пилот. Ако наистина реша да скачам с парашут.

— Ще се обадя на Дан — заплаши го тя. — Сигурна съм, че ще му бъде много интересно да узнае колко нехайно се отнасяш към наложеното ти наказание.

— О, как ме уплаши само — ехидно провлече Кевин. — Мога да се обзаложа, че си била от онези девойчета, които винаги са клепали съучениците си пред учителите.

— Не, учих с момчета до петнайсетгодишна, така че нямах тази възможност.

— О, да, съвсем забравих, че си от богаташките дечица.

— Богато, разглезено и изнежено същество — излъга тя. — Ами ти? — Може би щеше да забрави за скоковете с парашут, ако успееше да му отвлече вниманието.

— Бях от средните. И никак не съм бил глезен.

Той още не можеше да се успокои. Моли трескаво се напрягаше да измисли още нещо, с което да се заяде с него. Внезапно забеляза две книги на масичката за кафе, които преди не бяха там. На корицата на първата от тях прочете името на Скот Търоу 10 10 Виден юрист от Чикаго, автор на криминални романи. — Бел.прев. , а другата беше научна — доста сериозно изследване на Космоса.

— Ти четеш ?

Устните му се свиха, когато се тръшна на дългото канапе.

— Само когато не мога да намеря някой да ми чете на глас.

— Много смешно. — Моли се настани на противоположния край на канапето. Не беше доволна от откритието, че той обича да чете.

Ру се примъкна по-близо към нея, готов да брани господарката си, ако на Кевин му хрумне отново да се нахвърли върху нея.

Ще ти се.

— Добре де, признавам, че не си чак толкова интелектуално… ограничен, колкото изглеждаш първоначално.

— Позволи ми да го включа в изявлението си пред журналистите.

Моли внимателно щракна капана си.

— В такъв случай защо продължаваш да вършиш само глупости?

— Какви например?

— Ами, да речем, скокове с парашут, скокове със ски от хеликоптер, автомобилно рали по неравен терен веднага след тренировъчния лагер.

— Явно знаеш много за мен.

— Само защото си свързан със семейния ни бизнес, така че не го приемай лично. Освен това всеки в Чикаго знае за твоите подвизи.

— Журналистите винаги вдигат много шум за нищо.

— Не е точно „за нищо“. — Тя изрита чехлите със зайчетата и подви крака под себе си. — Не те разбирам. Винаги си бил образец за всички от професионалния спорт. Нито пиеш, нито биеш жени. Пръв идваш на тренировките и последен си отиваш. Около теб няма никакви скандали, не играеш хазарт, не се държиш превзето като кинозвезда. И изведнъж — такива изцепки!