Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

Беше дошла тук, за да се скрие от света и да си ближе раните, а не да спи до леговището на лъва. Взе вещите си, извика Ру и се премести в голямата ъглова стая, където обикновено спяха трите й племенници, след което заключи вратата след себе си.

Облегна се на касата на вратата и се опита да се успокои, зареяла поглед в скосения таван и широките первази под прозорците, на които бе толкова приятно да си седиш и мечтаеш. Две от стените бяха изрисувани с изгледи от Гората на славея — нахвърли ги, докато останалите членове на семейството се мотаеха наоколо. Тук беше в безопасност за през нощта, а на сутринта той щеше да си е отишъл.

Ала не можа да заспи. Защо не бе споменала на Фийби, че смята да дойде във вилата? За да не слуша досадното й мрънкане за косата и предупрежденията й за възможни „инциденти“.

Моли дълго се въртя в леглото, като често поглеждаше часовника. Накрая се отчая и светна лампата, за да запише няколко хрумвания за новата си книга. Но нищо не успя да измисли. Обикновено воят на зимния вятър, блъскащ се в солидните греди на къщата, я успокояваше, но тази нощ сякаш я подтикваше да си смъкне дрехите и да затанцува, да зареже образа на добро и скромно момиче и да се превърне в необуздана дивачка.

Отметна завивките и стана от леглото. В стаята бе хладно, но тя имаше чувството, че изгаря от треска. Най-добре беше сега да си е у дома. Ру надигна сънено единия си клепач, но после отново го притвори, докато тя пристъпваше към най-близкия прозорец, под който имаше пейка с възглавница.

Отвън стъклата бяха изпъстрени с ледени пера. Снегът продължаваше да се сипе между дърветата като тънки бели ленти. Моли се опита да се полюбува на красотата на нощната виелица, но виждаше единствено Кевин Тъкър. Кожата й настръхна, по гърба й пробягнаха тръпки. Толкова бе унизително! Тя беше умна и талантлива жена, но въпреки всичките й усилия сега се държеше като вманиачена нимфоманка.

Може би беше някаква перверзна форма на личностно израстване? Добре поне, че беше луднала от желание за секс, а не заради Голямата любов, която никога няма да изживее.

Реши, че страстта е много по-безопасна. Дан беше спасил живота на Фийби! Това беше най-романтичното, което Моли можеше да си представи, но подозираше, че това я бе тласнало към очаквания, които никога нямаше да се сбъднат. Явно се налагаше да зареже Голямата любов и да се съсредоточи върху секса. Интересно дали Кевин се обясняваше в любов на английски, докато прави секс, или е зазубрил няколко удобни чуждестранни фрази? Младата жена простена и зарови лице във възглавницата.

Само след няколко часа сън тя се събуди. Утрото се оказа хладно и мрачно. Погледна към двора и видя, че ферарито на Кевин го няма. Чудесно! Изведе Ру навън, после си взе душ. Насили се да изтананика някоя песничка от „Мечо Пух“, докато се изсуши, но когато започна да навлича износените сиви панталони и пуловера от „Долче и Габана“, купени още преди да раздаде парите си, преструвката, че е щастлива, избледня и изгуби силата си.

Какво не беше наред с нея? Животът й бе чудесен. Беше здрава, имаше добри приятели, страхотно семейство, чаровно и забавно куче. Макар и почти разорена, тя не се тревожеше, защото жилището й си струваше всички пари, които бе изхарчила за него. Обичаше работата си. Животът й беше безупречен. Дори повече от безупречен сега, когато Кевин Тъкър си бе заминал.

Недоволна от безпокойството, което я измъчваше, тя напъха крака в розовите чехли, които близначките й бяха подарили за рождения й ден, и зашляпа към кухнята. Заешките муцунки на носовете на чехлите весело се поклащаха в такт с всяка нейна крачка. Ще закуси набързо, преди да се захване за работа.

Извади от шкафа пакет с любимите бисквити за печене на Дан. Точно когато ги поставяше в тостера, Ру се разлая. Задната врата се отвори и влезе Кевин, понесъл в ръце найлонови пазарски торби. Глупавото й сърце прескочи един удар.

Ру изръмжа, но Кевин не му обърна внимание.

— Здравей, Дафни!

Безсмислената й радост мигом отстъпи пред раздразнението. Слидерин!

Той стовари торбите върху острова в средата на кухнята.

— Хранителните запаси бяха на изчерпване.

— Какво те засяга това? Забрави ли, че щеше да си тръгваш? — напомни му тя и повтори фразата на френски, за да се наслади на сърдитото му мръщене. — Vous partez. 7 7 Отивай си (фр.). — Бел.ред. Salga. 8 8 Махай се (исп.). — Бел.ред.

— Не смятам да си тръгвам. — Той отвори ядосано една бутилка с мляко. — Не желая да дразня допълнително Дан, така че не аз, а ти ще трябва да си тръгнеш.