Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

— Звучи интересно. — Той спусна краката си от масичката за кафе и взе слънчевите си очила „Рево“ със сребриста рамка. Моли ги изгледа със завист. Струваха двеста и седемдесет долара в „Маршал Фийлдс“.

„Дафни надяна на носа си слънчевите очила, изпаднали от джоба на Бени. Наведе се, за да се полюбува на отражението си в езерото. Изглеждаше съвършено. Parfait! 11 11 Идеално! (фр.). — Бел.ред. (Тя вярваше, че френският е най-подходящият език за описание на външността й.)

— Хей! — провикна се Бени зад нея.

Пльос! Слънчевите очила се плъзнаха от носа й и цопнаха в езерото.“

Кевин се надига от канапето и Моли усети как въздухът в стаята се наелектризира.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Ще изляза за малко. Нужен ми е свеж въздух.

— И къде по-точно ще го търсиш?

Той прибра очилата с преднамерено бавни движения.

— Приятно ми е да си бъбря с теб, но мисля, че въпросите от ръководството бяха повече от достатъчни.

— Вече ти обясних, че не съм от шефовете.

— Нали имаш дял от акциите на отбора. Според моите представи това те прави шефка.

— Добре де, няма да спорим. Ръководството иска да знае къде ще ходиш.

— Да карам ски. Това проблем ли е?

Не, но тя беше сигурна, че щеше да създаде проблеми на Дан.

— Наблизо има само една високопланинска ски писта, но е само четирийсет метра. Това не е никакво предизвикателство за смелчага като теб.

— По дяволите!

Моли побърза да скрие доволната си усмивка.

— Тогава ще отида на ски бягане — заяви той. — Чух, че тук имало първокласни трасета.

— Няма достатъчно сняг.

— Тогава трябва да намеря онази писта за самолети ! — Кевин се втурна към гардероба.

— Не! По-добре да отидем… на поход.

— На поход? — Куотърбекът я изгледа смаяно, сякаш му бе предложила да наблюдават дивите птици.

Тя трескаво мислеше какво да каже.

— Знаеш ли, в скалите има една наистина много опасна пътека. Когато духа силен вятър или вали сняг, макар и слаб, забраняват достъпа до нея. Но аз зная как да се доберем до пътеката. Наистина трябва добре да помислиш, преди да се съгласиш. Пътеката е тясна и заледена. Ако стъпиш накриво, може да паднеш от високо и да загинеш.

— Измисляш си.

— Нямам толкова богато въображение.

— Нали си писателка.

— Но пиша само детски книги. В тях няма никакво насилие. Но ако предпочиташ да си стоим тук и да си приказваме цяла сутрин, твоя воля. Лично на мен едно малко приключение ще ми дойде добре.

Това май успя да привлече вниманието му.

— Е, тогава да тръгваме.

Изкараха страхотно, въпреки че Моли така и не успя да намери опасната пътека, за която му бе говорила — може би защото наистина си я бе измислила. Но на върха на скалата, на която се изкачиха, беше студено и ветровито, така че той не се оплакваше много. На един хлъзгав, заледен участък дори се опита да се хване за ръката й, но тя не беше толкова глупава, че да му позволи. Само го изгледа презрително и го посъветва да внимава и да се пази, защото нямаше намерение да му служи за подпорен стълб всеки път когато той писне, че е зърнал малко лед по земята.

Спътникът й се засмя и се покатери по хлъзгавите камъни пред тях. Дъхът й секна при вида му, изправен пред замръзналото езеро, с отметната назад глава и разрошена от вятъра тъмноруса коса.

През останалата част от разходката Моли даже забрави, че трябва да му се присмива, и се забавляваха страхотно. Когато се върнаха в къщата, зъбите й тракаха от студ, макар че всички тайни женски кътчета в нея буквално изгаряха от копнеж.

Кевин свали палтото си и потри ръце.

— Нямам нищо против една гореща вана в твоята баня.

А тя нямаше нищо против да се възползва от неговото горещо тяло.

— Върви. Аз трябва да се захващам за работа.

Докато бързаше към мансардата, Моли си припомни как Фийби веднъж я бе посъветвала: „Когато растеш в обкръжение като нашето, Моли, случайният секс е като гнездо на змии. Ние се нуждаем от истинската, Голямата любов. Мога да се закълна, че няма да я откриеш, ако прескачаш от легло на легло“.

Макар Моли да не прескачаше от легло на легло, тя знаеше, че сестра й имаше право. Само че какво трябваше да направи една жена на двайсет и седем години, физически здрава, но неоткрила истинската, дълбоко разтърсващата любов? Лесно щеше да й бъде, ако по време на разходката Кевин се беше показал като плиткоумно нищожество… Той обаче нито веднъж не заговори за футбол. Вместо това си приказваха за книги, за живота в Чикаго и за общата им страст към рок музиката.