Сюзън Филипс - Кой би повярвал

— Имаш дъщеря — тихо каза тя. — Кръстих я Елизабет, но я наричам Бет. Бет Кейн.

Кейн погледна надолу към малкото сърцевидно личице с деликатни, идеално оформени черти. Бебето имаше пухкава светлоруса косица, тъмни вежди и малко розово носле. Нещо го прободе в гърдите. Нима той беше създал нещо толкова съвършено?

Тогава розовото сърчице се прозя, отвори полупрозрачни клепачи и Кейн загуби завинаги сърцето си по втори чифт ярки виолетови очи.

Кит видя мигновеното взаимно привличане между баща и дъщеря и почувства, че нищо по-сладко не се беше случвало в живота й от настоящия момент. Тя разгърна одеялцето, за да може той да види и останалата част от бебето. След това му подаде детето.

Кейн я погледна неуверено.

— Хайде — усмихна му се нежно, — вземи я.

Той внимателно притисна дъщеря си към гърдите, големите му ръце почти обхванаха малкото телце. Бет се разшава, след това обърна глава, за да разгледа странния нов човек, който я държеше.

— Здравей, сърчице мое — каза й хрипкаво той.

Кейн и Кит прекараха остатъка от следобеда в игра с дъщеря си. Кит я разсъблече, за да може баща й да преброи пръстчетата на ръчичките и краченцата й. Бет старателно демонстрираше всички трикове, които беше научила — усмихваше се, когато я закачаха, хващаше се за пръстите, щом й ги подадяха, гукаше щастливо, когато баща й духаше по коремчето.

По някое време, мис Доли надникна в стаята, видя, че всичко е наред и отиде да си вземе следобедната дрямка. „Що за непонятен живот — мислеше си тя докато се унасяше — но и интересен също…“ Сега тя имаше малката мила Елизабет. Това със сигурност беше голяма отговорност. В крайна сметка, не можеше да се разчита на Катрин Луиз, с нейния темпераментен характер, да научи дъщеря си на маниерите на истинска лейди. Толкова много предстоеше да се прави! При мисълта за това й се завиваше свят. Несъмнено това, което се бе случило в зданието на съда в Апоматокс беше трагедия, но може би щеше да доведе до по-добро. Предстоеше й да бъде твърде заета, и нямаше да има време за военни дела…

В другата стая, Бет започна да мрънка. Когато смръщи устичка и нададе решителен вик в знак на протест към майка си, Кейн погледна разтревожен към Кит.

— Какво й е?

— Гладна е. Забравих да я нахраня.

Тя вдигна Бет от леглото, където беше оставена докато си играеха и я понесе към един стол до прозореца. Когато седна, бебето обърна глава и започна да търси из гълъбовосивия плат покрил гърдите на майка му. Но като не намери това, което търсеше, нададе неистов рев.

Кит я гледаше безпомощно, без да знае как да постъпи. Изведнъж беше почувствала смущение да пристъпи към този най-интимен акт. Как щеше да изложи голите си гърди пред мъжа си? До сега беше кърмила Бет в уединението на тяхната спалня.

Кейн се бе опънал в леглото, без да сваля поглед от жена си и дъщеря си. Видя недоволството на Бет и срамежливостта на Кит. Бавно стана и приближи до тях. Протегна ръка и погали Кит по бузата, след това спусна длан до жабото от сива дантела отпред на гърдите й. Внимателно го разхлаби с пръсти, за да открие под него ред розови перлени копченца. Разкопча ги и отвори предницата на роклята й. Отдолу се показа синята панделка на долната й риза. По бузите на Кит се затъркаляха сълзи и Кейн ги попи с целувки. След това разтвори долната риза и оголи гърдите й така, че да може дъщеря му да суче.

Бет свирепо захапа зърното с малката си устичка. Кейн се засмя и я целуна по пухкавата гушка. После обърна глава и притисна устни към сладката пълна гърда, която я хранеше. Когато Кит плъзна пръсти в косите му, той знаеше, че най-накрая си е у дома, и никаква сила на света не е способна да му го отнеме.

Но все още имаше обещания, дадени помежду им, които трябваше да изпълнят. Не всички връзки все още бяха скрепени.

Вечерта, след като сложиха Бет в леглото и помолиха мис Доли да я наглежда, те яхнаха конете и се отправиха на север към каньона.

По пътя говореха за изгубените месеци на тяхната раздяла, в началото коментираха случилите се събития, после споделиха чувствата си. Разговаряха тихо, често започнатото от единия изречение, бе довършвано от другия. Кейн се каеше за вината си, че я беше напуснал, която сега го потискаше още повече, след като вече знаеше, че по това време тя е била бременна. Кит се извиняваше, че е допуснала плантацията да стане причина за студените отношения между тях. Споделянето на вината им би трябвало да бъде тежко изпитание, но те не го почувстваха. Всеки от тях имаше нужда от прошката на другия — и я получиха.