Лицето му мъчително се изкриви, когато я видя, след това се затвори, като заключена врата.
Жената се нахвърли върху нея.
— Коя по дяволите си ти и какво си мислиш, че търсиш тук? Ако търсиш работа си закарай задника долу и чакай докато дойдем!
Кит се зарадва на яростта, която започна да я обхваща. С едната ръка вдигна воала върху шапката си, а с другата бутна вратата зад гърба си.
— Ти си тази, която трябва да се изнесе долу. Имам лична работа с мистър Кейн.
Руби присви очи.
— Знам ги такива, като теб! Благородна дамичка, която идва на Запад и си въобразява, че целият свят й е длъжен! Е, това е моя дом и някаква си превзета лейди не може да ми казва какво да правя! Може да си вириш носа във Вирджиния или Кентъки, или откъдето си, но не и в „Жълтата роза“!
— Махай се от тук! — заповяда й Кит с тих глас.
Руби затегна колана на халата си и тръгна заплашително към нея.
— Ще ти направя една услуга сестро, и ще те науча, че нещата в Тексас стоят по съвсем различен начин!
От другия край на стаята, Кейн се обади тихо.
— Най-добрия съвет, който мога да ти дам, Руби — е да не се захващаш с нея!
Руби изсумтя презрително, направи още една крачка и се оказа с пистолет опрян в челото.
— Изчезвай! — каза й тихо Кит. — И затвори вратата след себе си!
Руби зяпна изненадано, след това се обърна и погледна Кейн.
Той сви рамене.
— Излез.
С последен, преценяващ поглед към дамата с револвера, Руби напусна стаята и затръшна вратата след себе си.
Кит остана насаме със съпруга си. Всички предварително репетирани думи от речта й, изведнъж бяха забравени. Тя разбра, че все още държи оръжието в ръка и то е насочено към Кейн. Бързо го набута обратно в дамската си чантичка.
— Не беше зареден.
— Благодаря на Бога и за малките милости!
Кит си бе представяла стотици пъти тяхната среща, но никога не бе мислила, че ще види този непознат с леден поглед в обятията на друга жена.
— Какво правиш тук? — попита я най-накрая той.
— Търся те.
— Разбирам. Е, намери ме. Какво искаш?
Ако се беше раздвижил, тя може би щеше да намери думите, които й бяха необходими, но той стоеше сковано на едно място и я гледаше, сякаш самото й присъствие го дразнеше.
Изведнъж й дойде твърде много — изтощителното пътуване, ужасната несигурност, и сега това, че го завари с друга жена.
Кит бръкна в чантичката си и извади дебел плик.
— Исках да ти донеса това — тя го сложи на масата до вратата, обърна се и побягна от стаята.
Коридорът и стълбището й се видяха безкрайни. На няколко пъти се препъва и едва не падна, но по чудо се задържа на крака. Мъжете в салона протегнаха шии, за да я видят по-добре. Руби стоеше в подножието на стълбите, все още загърната в червения си халат. Кит мина покрай нея и се запъти към летящата врата. Почти се беше добрала до изхода, когато две големи ръце я хванаха за раменете и я обърнаха. Краката й се отлепиха от земята, когато Кейн я взе в прегръдките си. Притисна я към гърдите си и я понесе обратно през салона. Прескачайки през две стъпала, той изкачи стълбата, мина през коридора и стигна до стаята си. Ритна с крак вратата да я отвори и после я затвори след себе си по същия начин.
В началото изглежда не знаеше какво да прави с нея, после се огледа и идвайки на себе си я остави на леглото. За момент я загледа с неразгадаемо изражение на лицето. След това отиде до масичката и взе оставения там плик.
Кит тихо лежеше и го наблюдаваше как чете съдържанието му. Кейн прегледа набързо страниците, след това се върна от началото и започна да ги чете внимателно. Накрая се загледа в нея и поклати глава.
— Не мога да повярвам, че си направила това! Защо, Кит?
— Така трябваше.
Той я погледна подозрително.
— Принудиха ли те?
— Никой не би могъл да ме принуди да го сторя.
— Тогава, защо?
Тя седна на края на леглото.
— Нищо друго не можах да измисля. Единственият начин…
— Какво имаш предвид? Единственият начин да се направи какво?
Когато тя не му отговори, той захвърли документите и пристъпи към нея.
— Кит! Защо продаде „Райзън Глори“ ?
Тя се втренчи в ръцете си, твърде вцепенена, за да говори. Кейн прокара пръсти през косата си и промърмори повече на себе си, отколкото на нея:
— Не мога да повярвам, че си продала плантацията. Тя означаваше всичко за теб! И при това по десет долара за акър. Та това е само една малка част от нейната стойност!
— Исках да се отърва от нея колкото се може по-бързо и намерих подходящия купувач. Парите са депозирани на твоята сметка, в банката в Чарлстън.
Читать дальше