Сюзън Филипс: Кой би повярвал

Въпреки признанието в любов, Кит се намръщи при споменаването на името на собственичката на игралния дом.

— Потуши огъня в очите си, Кит! Ще ти обясня всичко за Руби.

Но Кит не искаше да слуша нищо. Тя поклати глава и опита да се пребори с мисълта, че по време на тяхната раздяла, той й е изневерявал.

— Искам да ме чуеш — настоя той. — Никакви тайни повече, макар тази част от изповедта ми да е най-трудната — пое си дълбоко дъх. — Аз… не бях най-големия любовник на света, след като те напуснах. Не съм… изобщо не съм бил никакъв любовник. Дълго време стоях настрана от жените, и не съм помислял за това. После започнах работа в „Жълтата роза“ и Руби реши, че трябва да ме има. Това, което видя днес, беше само от нейна страна. Аз никога и с пръст не съм я докосвал.

Надеждата на Кит започна да нараства. Кейн мушна ръце в джобовете си и се отдръпна леко от нея. Нещо го тормозеше и не му даваше покой.

— Предполагам какво мислиш за Руби, но за мъжа е малко по-различно — особено след дълго време на въздържание и когато жената е толкова леснодостъпна. Тя не за първи път идва при мен в стаята ми, разголена по начина, който я видя днес, и без да се притеснява да ми показва какво желае. Но аз не чувствам нищо към тази жена!

Кейн млъкна и я погледна така, като че ли очакваше нещо от нея. Кит повдигна вежди неразбиращо. Вместо да се кълне във вярност, той говореше като човек, който признава изневярата си. Нима между тях действително бе имало нещо?

Изглежда доловил в погледа й объркване, Кейн каза по-рязко:

— Нима не разбираш, Кит? Тя ми се предлагаше по всякакъв начин, но аз не я искам!

Този път Кит разбра. Щастието избухна в нея, сякаш светът се роди отново.

— Ти се безпокоиш за своята мъжественост? О, мили мой!

Със звънък смях се хвърли в прегръдките му. Дръпна главата му надолу и се впи в устните му. Говореше, смееше се и го целуваше едновременно.

— О, мой скъпи, мили… мили мой, милият ми глупчо! Колко много те обичам!

От гърдите му се изтръгна задавен дрезгав вик и той я притисна в прегръдките си. Устните му оживяха и се затоплиха. Целувката им бе дълбока и сладка, пълна с любов — най-накрая изречена, и с болка — най-накрая споделена.

Но те бяха тъгували прекалено дълго един за друг и телата им не се задоволиха само с целувки. Кейн, който само преди минути се бе съмнявал в мъжествеността си, сега изгаряше от желание. Кит почувствала това, се устреми към него с цялото си същество, но преди окончателно да изгуби разсъдъка си, си спомни, че не му е казала всичко.

С последни сили се отдръпна и пое въздух.

— Аз не дойдох сама.

Той с труд отвори потъмнелите си от страст очи, и в първия момент не можа да разбере какво му говори.

— Не си сама?

— Не. Доведох… доведох със себе си и мис Доли.

— Мис Доли?!

Кейн гръмко се разсмя. Радостният му смях, сякаш извираше от дълбините на душата му.

— Довела си мис Доли в Тексас?

— Наложи се. Тя не ме пусна сама. Ти казваше, че сме свикнали с нея. Тя е нашето семейство. Освен това, имам нужда от нея.

— О, сладка моя… Господи, колко те обичам!

Кейн отново протегна ръце, но тя пак отстъпи.

— Искам да дойдеш с мен до хотела.

— Сега ли?

— Да! Има нещо, което трябва да ти покажа.

— Веднага ли трябва да го видя?

— О, да. Разбира се, че веднага!

Докато вървяха по неравния дървен тротоар, Кейн й показваше забележителностите на Сан Карлос. Кит го беше хванала под ръка, а той бе положил своята длан върху нейната и здраво я стискаше, сякаш се страхуваше да не му избяга. Кит му отговаряше разсеяно и той разбра, че в мислите си беше някъде далеч. Доволен да я има до себе си, той замълча.

Мис Доли чакаше в стаята, която Кит беше наела. Изкиска се, като ученичка, когато Кейн я вдигна и радостно я притисна в прегръдките си. След това хвърли бърз притеснен поглед към Кит, и излезе от стаята, за да посети универсалния магазин от другата страна на улицата. Искаше да купи някои неща за скъпите момчета в сиво.

Когато вратата след нея се затвори, Кит се обърна към съпруга си. Тя изглеждаше бледа и нервна.

— Какво се е случило? — попита той, като я видя толкова развълнувана.

— Имам… нещо, като подарък.

— Подарък? Но аз нямам нищо за теб!

— Това не е — отвърна тя колебливо, — точно така.

Объркан, Кейн я проследи с поглед, докато тя мина през вратата към съседната стая. Когато се върна, държеше в ръцете си малък бял вързоп.

Кит се приближи бавно до него и той видя очите й, пълни с настоятелна молба, която почти разби сърцето му. И тогава вързопа се размърда.