Сюзън Филипс - Кой би повярвал

Целият му живот бе минал напразно. Той бе Пърсел и нямаше нищо, а те имаха всичко — презреният янки и жената, която не знаеше своето място. Импулсивно излезе напред.

— Мисля, че по отношение на нашите жени, вие сте прави! Защото съм виждал със собствените си очи, как мисис Кейн свали с един изстрел борова шишарка от седемдесет и пет ярда, при това тогава тя беше на не повече от десет-единадесет години. От тогава я смятат за най-добрия стрелец в цялата околия.

Информацията на Пърсел бе посрещната с одобрителни възклицания, и Кит отново се оказа обект на възхитени мъжки погледи. Но Пърсел не бе приключил. Не беше лесно за един джентълмен да изравни резултата с една лейди и при това да остане истински джентълмен, но той имаше намерение да направи точно това. И в същото време, да си разчисти сметките със съпруга й. Честта на Кейн не би позволила това, което Брандън мислеше да предложи, а ако откажеше — щяха да го вземат за страхливец.

Брандън замислено попипа ревера на фрака си.

— Чувал съм, че майор Кейн стреля много добре. Предполагам, че всички сме слушали повече от достатъчно за героя от Мисионари Ридж . Но ако бях хазартен тип, щях да заложа парите си на мисис Кейн. Бих дал всичко, за да изпратя Уил да вземе пистолетите, да поставим бутилки на градинската ограда на мисис Гембл и да видим ще може ли офицера янки да победи южнячката, дори тя да му е жена. Разбира се, сигурен съм, че мистър Кейн няма да позволи на съпругата си да вземе участие в състезанието, особено след като знае, че има голяма вероятност да загуби.

Южняците силно се изсмяха. Пърсел бе поставил янкито на място! Въпреки че никой от тях не вярваше сериозно, че една жена, дори тя да бе южнячка, може да победи един мъж, всички искаха да станат свидетели на увлекателното зрелище. Но дори и янкито да победеше, нямаше да има нищо позорно за Юга, защото противник му беше само една жена!

Дамите, събрали се в близост до групата мъже, бяха дълбоко шокирани от предложението на Брандън. Какво си позволяваше той? Нито една лейди не би допуснала подобен публичен спектакъл, дори и в Чарлстън. Ако мисис Кейн се съгласеше с това предложение, тя щеше да бъде социално отхвърлена.

Те изгледаха свирепо съпрузите си, които поощряваха състезанието и се заклеха в себе си, да не им дадат да пият нито капка алкохол повече.

Северняците призоваваха Кейн да приеме предизвикателството.

— Хайде, майоре! Не ни разочаровайте!

— Не може да отстъпите сега!

Кит почувства върху себе си погледа на Кейн. Той я изгори като огън.

— Не мога да позволя жена ми да участва в публично състезание по стрелба — каза го толкова студено, сякаш му бе безразлично. По същия начин би говорил за кобилата си. Като че ли Кит бе част от неговата собственост.

А Кейн през целия си живот се бе разделял със собствеността си, преди да се привърже истински към нея.

Изведнъж я обхвана някакво безумие и тя излезе пред тълпата, предизвиквайки около себе си пожар с блестящите мъниста.

— Бих те оспорила, Байрън. Тук е Южна Каролина, а не Ню Йорк. Дори съпругът ми не може да се намесва, когато става въпрос за чест. Донесете пистолетите, мистър Бонет. Джентълмени, ще се състезавам с мъжа ми — и тя го погледна предизвикателно. — Ако той откаже, ще се изправя срещу всеки янки, който желае да премери сили с мен.

Възмутените възклицания на жените заглушиха триумфалния рев на мъжете. Само Брандън не се присъедини и този път към веселието. Целта му бе да злепостави двойката, а не да я съсипе. В края на краищата все още бе джентълмен.

— Кит… майор Кейн… мисля, че малко прибързах. Със сигурност не можете…

— Оставете, Пърсел! — изръмжа Кейн.

Сега и неговото настроение бе безразсъдно, като на съпругата му.

Беше се уморил да бъде миротворец, да губи битки, които жена му подклаждаше с упорство. Бе уморен от недоверието й, от смеха й, дори от израза на загриженост, който твърде често виждаше в очите й, когато се прибираше изтощен след дългия ден в предачницата. И преди всичко бе уморен от себе си, че така дяволски много се нуждаеше от нея.

— Нареждайте бутилките! — каза той грубо. — И донесете в градината, колкото може повече лампи!

Мъжете със смях тръгнаха да изпълняват нареждането му. Южняци и северняци изведнъж се сближиха и започнаха да обсъждат условията на залога. Жените запърхаха от вълнение, че ще станат свидетели на такъв скандал. В същото време се стараеха да стоят по-далеч от Кит, затова тихичко отстъпваха назад, оставяйки двамата съпрузи сами.