Сюзън Филипс - Кой би повярвал

— Взех го от Знахарката, а Луси го е опаковала по погрешка — призна тя и добави почти равнодушно: — Не искам… да имам дете.

В погледа му се мярна горчивина, после пусна ръката й и се обърна.

— Ясно. Може би трябваше да поговорим за това.

Този път Кит не можа да скрие мъката си.

— С брак, като нашия, май не сме достатъчно внимателни, нали?

— Не. Не. Мисля, че не сме — с гръб към нея, той съблече перленосивия сюртук и развърза вратовръзката. Когато най-накрая се обърна, погледът му беше толкова отчужден и далечен, колкото Полярната звезда — Радвам се, че си толкова разумна. Двама души, които се ненавиждат помежду си, едва ли ще бъдат добри родители. Не можеш да си представиш нещо по-ужасно от появяването на едно нежелано дете в тази гнусна каша, която наричаме брак, нали?

Кит почувства, че сърцето й се пръска на милиони парченца.

— Не — едва произнесе тя. — Не, не мога.

— Доколкото разбрах, вие притежавате новата предачница в околностите на Ръдърфорд, мистър Кейн?

— Точно така — Кейн стоеше в единия край на залата и се готвеше да се качи горе, за да провери, защо се бави Кит, когато Джон Хюз, мускулест млад северняк отвлече вниманието му.

— Чух, че работата ви върви добре. Желая ви успех. Макар че това е рисковано начинание, особено… — той замълча и подсвирна тихо, загледан над рамото на Кейн, към стълбището. — Уау! Искате ли да видите това? Има една жена, която бих желал да заведа със себе си у дома.

На Кейн не му бе нужно да се обръща, за да разбере за кого става дума. Можеше да я почувства с порите на кожата си. И все пак, обърна глава.

Тя бе облечена със сребристобяла рокля, обшита с кристални мъниста. Доколкото виждаше Кейн, беше я преправила, като всички останали тоалети напоследък. Кит бе изрязала предната част на роклята до под гърдите си и заместила парчето сатен с тънък слой прозрачна сребриста органза. Материята меко обгръщаше заоблените форми на гърдите й и стигаше до врата, където с помощта на сребърна лента я бе събрала във висок, деликатен набор.

Материята беше прозрачна, но под нея Кит не бе облякла нищо. За да защити скромността си, бе събрала от полата кристалните, продълговати маниста и ги бе пришила на необходимите места, във вид на гроздове. Кристалите блестяха върху закръглената й плът.

Роклята бе възмутително красива и Кейн я намрази от пръв поглед. Един по един мъжете около нея се обръщаха и впиваха алчно поглед в плътта, предназначена единствено за него. Тя беше ледена кралица обвита в пламъци.

Но скоро Кейн забрави ревността и се потопи в съзерцание на ослепителната й красота. Тя беше безумно красива, неговата дива роза от дълбините на гората, неопитомена, като в деня на първата им среща, все още готова да забие шиповете си в плътта на мъжа, докато го упойва с аромата си.

Кейн забеляза руменината по високите й скули и странни ярки пламъци в дълбините на виолетовите й очи. Почувства първите пристъпи на безпокойство — тази вечер в нея се таеше нещо трескаво, почти безумно. Импулсите излъчвани от тялото й, искаха да се изтръгнат, като барабанни удари и да се понесат волни и диви. Той бързо закрачи към нея.

Кит го погледна в очите, след това умишлено насочи погледа си встрани. Без да каже дума, тя пресече залата и се насочи към стар ръдърфордски познат.

— Брандън! Боже, вие сте неотразим тази вечер! А това трябва да е сладката ви годеница, Елеонора! Надявам се, ще ми позволите от време на време да похищавам Брандън. Ние сме стари приятели… нещо като брат и сестра, нали разбирате? Не мога да се разделя завинаги с него, дори заради такава хубава млада дама.

Елеонора опита да се усмихне, но устните й не успяха да скрият нито неодобрението, нито знанието, че изглежда неугледна в сравнение с екзотичната красавица. От друга страна, Брандън бе вперил поглед в Кит, сякаш тя бе единствената жена на света.

Точно в този момент се появи Кейн.

— Пърсел. Мис Бард. Моля да ни извините…

Пръстите му потънаха в драпираната с органза ръка на Кит, но преди да успее да я преведе през залата, до стълбището, за да я отпрати да смени роклята, към тях приближи Вероника в черен вечерен тоалет. Тя повдигна леко вежди, когато видя малката драма, разиграваща се пред очите й.

— Байрън, Катрин, търся ви отдавна! Представяте ли си, да закъснея за собствения си бал! Това може да се случи само на мен! Сега ще сервират вечерята. Байрън, бъди така мил да ме придружиш до трапезарията. Катрин, позволи ми да ти представя Серджо — очарователен мъж и най-добрия баритон, който Ню Йорк е чувал през последното десетилетие! Той ще ти бъде партньор на масата.