Сюзън Филипс - Кой би повярвал

Кейн отчаяно скръцна със зъби. Вече нямаше начин да отстрани Кит. Той мълчаливо наблюдаваше, как красивият италианец с нетърпение пристъпи напред и целуна ръката на жена му. След това, с многозначителен поглед, обърна китката й и притисна интимно устни в дланта й.

Кейн се стрелна напред, но Вероника бе по-бърза от него.

— Скъпи мой Байрън — изгука тихо тя и мушна пръсти в ръката му, — ти се държиш, като най-скучния мъж. По-добре да отидем в трапезарията, докато не си направил някоя глупост, и не си паднал в очите на обществото.

Вероника бе права. Въпреки това, той употреби цялата сила на волята си, за да обърне гръб на съпругата си и италианеца.

Вечерята продължи почти три часа. През това време звънкият смях на Кит се разнесе най-малко десетина пъти из стаята, докато разделяше вниманието си между Серджо и другите мъже, които седяха близо до нея. Всички те безмилостно я ласкаеха и я обсипваха с комплименти. Серджо се беше заел да я учи на италиански. Когато тя разля малко вино, той потопи пръст в локвичката и го докосна до устните й. Само здравата хватка на Вероника, попречи на Кейн да скочи през масата и да се нахвърли на красивия италианец.

В същото време Кит водеше собствена борба. Тя нарочно бе помолила Луси да опакова сребристобялата рокля, защото Кейн бе казал, че не я харесва. Отначало бе мислила да не я облича. Но когато бе извадила по-подходящата нефритенозелена, кадифена рокля, думите на Кейн с нова сила бяха наранили сърцето й:

Не можеш да си представиш нещо по-ужасно от появяването на едно нежелано дете в тази гнусна каша, която наричаме брак…

От другия край на масата, до нея достигна смеха на Кейн, който цяла вечер ухажваше Вероника.

Накрая дамите станаха и напуснаха трапезарията, оставяйки джентълмените да изпият брендито и да изпушат цигарите си. След това щяха да започнат танците.

Брандън изостави Елеонора при баща й и покани Кит за първия танц. Тя със съжаление се взираше в красивото му слабо лице. Брандън, който говореше за чест, беше склонен да се продаде на най-високата цена. Първо с нея — за плантацията, а след това с Елеонора — за една банка. Кейн никога не би се продал, дори и заради предачницата. Бракът му с нея бе само отмъщение и нищо повече.

Докато се въртеше из залата в обятията на Брандън, тя забеляза до стената нещастната Елеонора и съжали за своята жестокост. Беше пила достатъчно шампанско, за да реши, че е необходимо да отмъсти за всички нещастни жени.

— Липсвахте ми — прошепна тя, като беше сигурна, че музиката ще заглуши думите й.

— И вие ми липсвахте, Кит. О, Господи колко сте красива! Убива ме мисълта, че принадлежите на Кейн.

Кит се наклони към него и му прошепна закачливо:

— Скъпи Брандън, избягайте с мен тази вечер! Нека зарежем всичко — и плантацията, и банката. Ще бъдем само двамата. Няма да имаме пари и дом, но ще имаме нашата любов.

Тя едва сдържа смеха си, когато усети как се напрегнаха мускулите под фрака му.

— Но, Кит… не мисля, че това е… много мъдро.

— Защо, не? Да не би да се страхувате от съпруга ми? Той естествено ще тръгне след нас, но съм сигурна, че вие ще му дадете достоен отпор.

Брандън се препъна.

— Нека не… искам да кажа… може би е прибързано…

Кит не желаеше да го остави да се измъкне толкова лесно, но внезапния пристъп на смях я издаде.

— Вие ми се подигравате — каза той вдървено.

— Заслужихте си го Брандън. Като годеник би трябвало да поканите Елеонора за първия танц.

Той изглеждаше объркан и жалък, но се опита да съхрани достойнството си.

— Съвсем не ви разбирам.

— Това е, защото не ме харесвате много и със сигурност не ме одобрявате. Би било по-лесно за вас, ако просто признаете, че всичко, което чувствате към мен е банална неджентълменска похот.

— Кит!

Такава непресторена честност, беше повече отколкото той можеше да понесе.

— Моля за извинение, ако съм ви обидил — сдържано отбеляза Брандън, а очите му бяха залепнали за кристалните гроздове на роклята й. С големи усилия той откъсна поглед и с изгаряща болка от унижението, отиде да търси годеницата си.

След неговото оттегляне към Кит незабавно се прилепи Серджо. Хващайки го под ръка, тя погледна към далечния край на залата, където до преди малко стояха съпругът й и Вероника. Но сега само тя беше там.

Пълното безразличие на Кейн окончателно вбеси Кит и я подтикна да премине всички граници на приемливото поведение. Преминаваше от обятията на един, в обятията на друг партньор, танцуваше както с бунтовниците така и с янките, флиртуваше открито, приемаше комплиментите и позволяваше на мъжете да я притискат до себе си. Не се интересуваше от това, което те си мислеха за нея. Нека си говорят!