Сюзън Филипс - Кой би повярвал

— Ще си получиш състезанието — каза й хладно той — точно, както си получила всичко останало, което си поискала до сега.

Кога бе получавала всичко, което е искала?

— Да не би да се страхуваш, че ще те победя? — едва успя да го попита тя.

Кейн сви рамене.

— Мисля, че е напълно възможно. Аз стрелям добре, но ти си по-добра от мен. Знам го още от нощта, когато се опита да ме убиеш. Тогава беше осемнадесетгодишна.

— Ти знаеше много добре, как ще реагирам, като ми забраниш да стрелям, нали?

— Може би. А може и да съм решил, че шансовете ми за победа са по-големи след всичкото шампанско, което изпи тази вечер.

— Не бих разчитала твърде много на това — предупреди го тя, въпреки че дълбоко в себе си осъзнаваше, че бе пила прекалено много.

Към тях се спусна Вероника, захвърлила обичайно подигравателната си усмивка.

— Защо го правите? Ако бяхме във Виена щеше да бъде различно, но ние сме в Чарлстън. Кит, знаете, че обществото ще ви отхвърли!

— Не ме интересува.

Вероника се обърна към Кейн.

— А вие… как може да участвате в това?

Той изобщо не й обърна внимание. В същото време в залата влезе Бонет с комплект револвери — Кит и Кейн бяха пометени от тълпата тръгнала към градината.

Въпреки безлунната нощ, в градината бе светло като ден. В железни триножници горяха факли. Всички керосинови лампи, които можеха да се намерят в къщата, бяха изнесени навън. Една дузина бутилки от шампанско бяха наредени по тухлената ограда. Вероника забеляза, че само половината от тях са празни и бързо даде нареждане на иконома си да замени пълните с други. Макар да ставаше въпрос за чест, тя нямаше да позволи да се прахосва скъпото шампанско.

Южняците дружно изстенаха, когато видяха оръжието донесено от Бонет. Револверите, версия на Колт , използвани за въоръжение на Конфедеративната армия, бяха прости и надеждни, с дръжки от орехово дърво и корпус от месинг, а не със скъпа стоманена рамка, като на северняците. Но въпреки това бяха тежки и предназначени за близък бой. Това не беше оръжие за жена.

За Кит тежестта нямаше значение и тя взе револвера от по-близката до нея кутия. Постави шестте гилзи в барабана, като всеки път старателно издърпваше петлето, за да ги натисне на мястото им. След това постави медните капсули от другия край на барабана. Пръстите й бяха по-тънки от тези на Кейн и затова се справи първа.

В това време мъжете отмериха двадесет и пет крачки и очертаха линията. Всеки от съперниците имаше право на шест изстрела. Дамите бяха с предимство.

Кит застана до чертата. При нормални обстоятелства, бутилките не би трябвало да бъдат предизвикателство за нея, но сега главата й бе замаяна от изпитите в повече чаши.

Тя застана странично към мишените и се прицели. Докато наблюдаваше целите през мерника се застави да забрави всичко друго, освен стрелбата. Натисна спусъка и първата от бутилките се пръсна.

Чуха се изненадани мъжки възклицания.

Прицели се в следващата бутилка. Успехът й я направи небрежна, а и не взе под внимание изпитите чаши. Стреля твърде прибързано и пропусна втората цел.

Кейн наблюдаваше отстрани как тя свали следващите бутилки. Гневът му отстъпи място на възхищение. Пет от шест, а дори не беше трезва. По дяволите, беше страхотна жена! Имаше нещо примитивно и прекрасно в начина, по който стоеше на фона на горящите факли — тънък силует обгърнат от златисто сияние, с тежък револвер в ръка, странно контрастиращ с крехката й прелест. Само ако се поддаваше малко повече на управление. Само ако…

Кит свали револвера и се обърна към него повдигайки тъмните си вежди в триумф. Тя изглеждаше толкова доволна от себе си, че той не можа да сдържи усмивката си.

— Много добре, мисис Кейн, макар да мисля, че остави една!

— Съвършено вярно, мистър Кейн — отвърна му вежливо. — Гледай да не оставиш повече от една!

Той наведе глава и се обърна към оградата.

В градината се възцари неловка тишина. Едва сега мъжете осъзнаха това, което Кейн знаеше от самото начало — никой от двамата съперници нямаше намерение да се шегува.

Кейн вдигна револвера. Почувства познатото усещане, когато оръжието прилегна гладко в дланта му. Първата бутилка се пръсна, след нея — втората… Изстрел след изстрел. Когато най-накрая отпусна ръка, всичките шест бутилки бяха свалени.

Кит не можа да се овладее. Усмихна се доволна. Той бе прекрасен стрелец, с добро око и стабилна ръка.

Гърлото й се стегна от непознато до сега чувство на гордост. Гледайки този строго облечен в черно и бяло красавец, в русите коси на който играеха отблясъците на огъня от факлите, тя забрави за бременността, гнева и кавгите, забрави за всичко, освен непонятните чувства, които изпитваше към този труден и прекрасен човек.