Сюзън Филипс - Кой би повярвал

Той се обърна към нея скланяйки глава.

— Великолепна стрелба, скъпи мой — каза му тя тихо и видя как очите му се разшириха от изумление. Но бе твърде късно да върне думите си назад. Нежността бе предназначена изключително за спалнята. Любовните думи, които изразяваха страстта им не се употребяваха по друго време и на друго място, но въпреки това ги бе произнесла. Почувства се гола и беззащитна. За да скрие емоциите си, вдигна гордо брадичка и се обърна към зрителите.

— Тъй като съпругът ми е джентълмен, съм сигурна, че ще ми даде втори шанс. Някой ще донесе ли тесте карти и да извади асо пика?

— Кит… — предупредително се обади Кейн.

Тя се обърна и побърза да скрие уязвимостта си зад дръзка усмивка.

— Ще продължим ли състезанието? Да или не?

Не забелязваха тълпата любопитни около себе си, сякаш бяха сами. Зрителите не разбираха, но Кейн и Кит много добре знаеха, че целта на двубоя е съвсем друг. Войната, която бушуваше от дълго време между тях бе намерила ново бойно поле.

— Да, продължаваме.

Докато прикрепяха картата към оградата, всички сконфузено мълчаха.

— По три изстрела? — попита Кит докато презареждаше оръжието.

Кейн кимна мрачно.

Кит се прицели и видя малката черна пика в центъра на картата. Ръката й затрепери и тя отпусна револвера докато се успокои. После се прицели отново и стреля. Куршумът удари горния десен ъгъл на картата. Това бе отличен изстрел и мъжете оживено зашепнаха. Разшумяха се и жените, събрали се да наблюдават ставащото. Някои от тях дори тайно се възгордяха виждайки как една тяхна представителка не отстъпва на силния пол в този чисто мъжки спорт.

Кит дръпна ударника и регулира целта си. Този път уцели в тухлената стена точно под картата. Не лош изстрел, макар и не в целта, но тълпата го призна с аплодисменти.

Главата й бе замаяна, но тя се концентрира в малката черна фигурка в центъра на картата. Бе правила подобни изстрели десетки пъти. Необходимо й бе спокойствие. Бавно натисна спусъка.

Изстрелът бе почти перфектен, ударът беше съвсем близо до центъра.

В поздравленията на южняците се усещаше безпокойство. Нито един от мъжете не бе виждал жена да стреля така. Някак си не беше нормално. Жените трябваше да бъдат защитавани. А тази се справяше сама.

Кейн зае място и вдигна револвера си. Тълпата стихна отново. Само морският бриз в листата на маслините смущаваше спокойствието на нощта.

Прогърмя изстрел. Куршумът удари тухлената стена в ляво от целта. Кейн коригира мерника си и стреля отново. Този път улучи горния ръб на картата.

Кит затаи дъх, молейки се третият му изстрел да попадне в целта, като съжали, но със закъснение, че му бе наложила този двубой.

Кейн стреля. Към небето излетя облаче дим и черната пика в центъра на картата изчезна. Последният изстрел я беше пробил.

Зрителите сякаш обезумяха. Дори южняците, временно забравили озлоблението, се радваха, че природният закон на мъжкото превъзходство за пореден път бе потвърден. Наобиколиха Кейн, за да го поздравят.

— Перфектен изстрел, мистър Кейн!

— Привилегия е да бъдеш свидетел на такова изкуство!

— Изумително, макар че да се състезаваш с жена, не е същото като да се изправиш срещу истински съперник!

Поздравленията на мъжете пронизваха слуха му. Докато го потупваха по гърба, той гледаше над главите им самотно стоящата в страни Кит, с револвер сгушен в меките гънки на полата й.

Един от северняците бутна пура в ръката му.

— Тази ваша жена е много добра, но след всичко, което се случи, аз, както и преди твърдя, че стрелбата е мъжка работа.

— Вие сте съвсем прав — съгласи се друг. — Никога не съм се съмнявал, че един мъж може да победи жена.

Но Кейн не изпитваше нищо друго, освен презрение към тези хора, които смееха така покровителствено да обсъждат уменията на Кит. Той бутна обратно пурата и свирепо изгледа мъжете.

— Глупаци! Ако тя не беше пила шампанско, не бих имал никакъв шанс срещу нея. И кълна се в Бога — всички вие — също! — обърна се и закрачи през градината, оставяйки мъжете да зяпат от удивление след него.

Кит бе смаяна от защитата му. Тикна в ръцете на Вероника оръжието, вдигна полите на роклята си и затича подире му.

Настигна го в спалнята. Краткото й щастие избледня, като го видя да хвърля дрехи в една чанта, поставена върху леглото.

— Какво правиш? — попита задъхано.

Той не си направи труда да погледне към нея.

— Прибирам се в „Райзън Глори“ .