Сюзън Филипс - Кой би повярвал

Как би искала всичко да се повтори отново! Ех, само ако всеки път, когато той бе нежен към нея, тя беше отваряла обятия и му бе дарявала същата нежност! Сега си беше отишъл, без да чуе признанието й в любов. Но и той нищо не бе казал. Може би, защото чувствата му не бяха толкова дълбоки, колкото нейните.

Тя искаше да го намери, да отиде при него и да започнат всичко от начало, като този път му се отдаде изцяло. Но не можеше да го направи. Тя беше отговорна за болката, която бе видяла в очите му. А и той никога не се престори, че иска жена, и то като нея.

Сълзи потекоха по бузите й. Обгърна се с ръце и най-накрая прие истината. Кейн с радост се бе отървал от нея.

Но имаше и друга истина, която трябваше да приеме. Крайно време беше да се заеме с живота си. Бе тънала в самосъжаление достатъчно дълго. Можеше да плаче колкото си иска през нощта, в уединението на своята спалня, но през деня очите й трябваше да останат сухи, а главата — ясна.

Имаше много работа за вършене и хора, които разчитаха на нея. Щеше да има и бебе, което ще се нуждае от своята майка.

Бебето се роди през юли, четири години след онзи горещ следобед, когато Кит пристигна за първи път в Ню Йорк, за да убие Байрън Кейн. Детето бе момиченце с русите коси на баща си и потресаващи виолетови очи, обримчени с малки черни мигли. Кит я кръсти Елизабет, но й викаше Бет.

Раждането бе дълго и без усложнения. Софрония стоя до сестра си през цялото време, докато мис Доли пърхаше из къщата, месеше се във всичко и от притеснение скъса три носни кърпички. Първите посетители бяха преподобния Роулинс Когдел и съпругата му Мери, които бяха трогателно облекчени, да видят, че най-после се е родило бебе от брака й с Кейн, дори това да бе станало след дванадесет месеца.

Кит прекара останалата част от лятото възстановявайки силите си, като с всеки изминал ден се влюбваше все по-силно в дъщеря си. Бет беше сладко, добродушно бебе и от всичко най̀ обичаше да лежи в ръцете на майка си. През нощта, когато се будеше гладна, Кит я взимаше при себе си в леглото, където двете дремеха спокойно до зори: Бет — доволна, че в устичката й непрекъснато тече сладко мляко, Кит — изпълнена с любов към мъничкото човече, което беше дар от Бога, дошло точно в момента, в който имаше най-голяма нужда от помощ и утеха.

Вероника редовно й пишеше писма и от време на време идваше от Чарлстън да я посети. Между двете жени се завърза искрена дружба. Вероника все още откровено й говореше, че иска да прави любов с Кейн, но сега Кит бе в състояние да познае отчаяния опит на приятелката си, да събуди ревността й и да поддържа чувствата към съпруга й живи. Като че ли й беше необходимо нещо, за да й напомня за любовта й към Кейн!

Сега, когато тайните от миналото бяха изречени, отношенията между двете сестри се задълбочиха. Те по навик все още се караха, но Софрония открито говореше за всичко с Кит, а тя не можеше да живее без сестра си. Понякога обаче сърцето на Кит се стягаше от болка, когато виждаше лицето на Софрония, което сияеше от силната, предана любов към Магнус. Неговата сила и доброта бяха прогонили окончателно призраците от миналото на Софрония.

Магнус разбираше потребността на Кит да говори за Кейн, и вечер, докато седяха на двора, той й разказваше всичко, което знаеше за миналото на съпруга й — за детството му, годините на скитничество, смелостта му по време на войната. Тя жадно попиваше всичко.

В началото на септември Кит се бе възстановила напълно и кипеше от енергия. Бе съумяла да погледне дълбоко в душата си и да разбере себе си. Вероника й бе казала, че трябва да реши кои неща са важни за нея, и кои не. Докато обикаляше земите на плантацията, разбра какво е имала предвид приятелката й с тези думи. Беше дошло време да намери своя съпруг.

За съжаление, това се оказа по-лесно на теория, отколкото на практика. Адвокатът на Кейн, който се занимаваше с делата му, знаеше, че е в Натчез, но нямаше никакви известия от него. Кит научи, че печалбите от предачницата стоят непокътнати в банката в Чарлстън. По някаква своя причина, той бе заминал без пукната пара.

Кит бе отправила запитване из целия щат около Мисисипи. Много хора си го спомняха, но никой не знаеше къде се намира.

В средата на октомври, когато Вероника пристигна на поредното си посещение, Кит бе изпаднала в отчаяние.

— Питах навсякъде, но никой не знае къде е.

— Той е в Тексас, Кит. В едно градче наречено Сан Карлос.

— През цялото време си знаела къде е и не си ми казала? Как можа?