Сюзън Филипс - Първата дама

Когато си възвърна дар слово, не можа да се сети за нищо друго, освен да изрече:

— Можеш ли отново да ми кажеш същите думи?

Той се разсмя дрезгаво, привлече я в прегръдките си и я люби точно както си беше представял, че го прави.

Нийли никога не беше изглеждала така красива в очите на Мат, както в деня, когато беше застанала пред Капитолия 86 86 Там се намира зданието на Конгреса на САЩ. — Б.пр. на Съединените щати и слънцето проблясваше в косите й. Вятърът беше подхванал единия край на шала й в цветовете на американското знаме, наметнат върху вълненото й палто, и сега той се ветрееше зад нея, давайки още една възможност на фотографите да заснемат кадър, пълен с многозначителна символика.

Цялото семейство се беше събрало около нея. Бътън държеше за ръка по една малка сестричка от двете си страни. Вече беше на девет, но продължаваше да проявява същата силна воля, каквато беше демонстрирала още като бебе и позволяваше да я наричат Бътън само в домашна обстановка. За останалия свят беше избрала да се нарича Трейси и това беше нейният начин да се справи с такова сериозно име като Биатрис. Дългата й руса коса се развяваше от бриза, когато тя извръщаше глава, за да наглежда четиригодишната Холи, която проявяваше склонност към непредвидими реакции при струпване на много и непознати хора. От другата й страна беше шестгодишната Шарлот. И макар тя сега да се държеше както подобава, Мат знаеше много добре, че това няма да трае дълго. И двете момичета бяха с черни коси като неговата и със сини очи като на майка си.

Луси — голямата сестра, която и трите момичета идолизираха, беше застанала точно зад тях, край нея бяха Бъртис, Чарли, повечето от сестрите му и старият козел, дядо й, който я беше хванал за ръка. Най-голямата му дъщеря, вече станала на двайсет и две години и току-що сдобила се с диплома по социални науки, гореше от желание да промени света. Макар и да се мръщеше, когато й заговореше за политика, беше твърдо убеден, че няма да мине много време и тя ще се впусне по стъпките на майка си. Толкова беше горд с всички тях, че дори не можеше да намери думи да го изрази.

Нийли извърна глава към него, погледите им се срещнаха и той имаше чувството, че чува мислите й. Очаква ни ново приключение, любов моя. Готов ли си за него?

Очакваше го с най-голямо нетърпение. Бяха преминали през толкова много приключения заедно. Помисли си за изминалите осем години на радост и смях, но и на дълги часове тежка работа, на разгорещени дискусии и на още по-разгорещено любене. Толкова много щастие…

Не че и те не бяха имали тежки моменти. Най-тежкият момент беше, когато изгубиха любимата си детегледачка Тамара заради скоротечна пневмония, но дори и тогава се беше открил мъничък повод за радост. Сърцето му се изпълни с гордост, когато спря поглед на единствения им син, осемгодишния Андре.

Създаването на повечето семейства се основаваше на срещата между яйцеклетките на майката и спермата на бащата, но неговото семейство беше създадено не съвсем по обикновения начин и в него се беше смесила аристократична синя, обикновена селска червена и черна негърска кръв. Ако семействата се класифицираха по породи, тяхното щеше да попадне в графа американска смесена .

Даде си сметка, че е време вече да изпълни ролята си и той с гордост вдигна старичката Библия, притежание на рода Джорик. Ръката, която Нийли положи върху нея, не трепереше. Беше абсолютно спокойна на кормилото на държавния кораб.

Моментът беше тържествен и сериозен, но той не можа да сдържи усмивката си, когато тя заговори.

— Аз, Корнелия Личфийлд Кейс Джорик…

След всички тези години заедно той още не можеше да повярва, че тя беше приела фамилията му.

— … тържествено се заклевам…

Той затаи дъх.

— … че вярно ще изпълнявам…

По дяволите, наистина щеше да го стори.

— … задълженията на президент на Съединените американски щати…

Президент на Съединените американски щати. Неговата съпруга най-накрая поемаше работата, за която беше родена.

Страната имаше късмет с такъв президент като нея. В допълнение към интелигентността си тя притежаваше и далновидност, опит, почтеност и наистина смайваща липса на егоизъм. Много важен беше и фактът, че по време на работата й в Конгреса тя беше демонстрирала рядко срещаната способност да сближава хората и да помирява дори дългогодишни политически врагове. Излъчваща ведро спокойствие, придобито, след като се беше научила как едновременно да бъде и обществена личност, и да остане вярна на себе си.