Сюзън Филипс - Първата дама

— Беше едно от най-добрите й изпълнения — успя да изрече като коментар.

Мат се облегна назад на стола си и я погледна. Дали си беше дал сметка до каква степен приличаха на нормално семейство?

— Как минаха срещите ти днес? Успя ли да склониш големите играчи за някаква промяна по отношение на корпоративната им политика?

— Минимална. — Не би могла да води с него непринуден разговор, така че се обърна към Бътън: — Картофките харесват ли ти?

Бебето извади омазаното си с храна юмруче от устата и го насочи към сестра си.

— Уус!

Луси се изкикоти.

— Това съм аз. Уус. Започна да ми вика така преди две седмици.

— Ма!

Нийли се усмихна и й каза:

— Съвсем на място, нали, сладкишче?

— Та!

Мат погледна към Нийли вместо към бебето, казвайки:

— И това е съвсем на място.

Нийли нямаше да му позволи да постъпва по този начин. Не можеше просто така да нахлува подмолно в живота им, защото беше решил, че момичетата му липсват. Може и в крайна сметка да му разрешеше да ги вижда, но това не означаваше, че трябваше да приеме и тези псевдочувства, които той искаше да минат за нещо много повече.

Тя махна салфетката от коленете си, остави я до чинията си и се изправи.

— Нещо не се чувствам добре. Ако ми позволите… Тина, ще качиш ли Бътън горе, когато приключи с яденето?

— Разбира се.

Той се изправи.

— Нийли…

— Сбогом, Мат. Сигурна съм, че Луси ще се погрижи за доброто ти настроение.

И тя им обърна гръб и излезе от кухнята.

Нийли се залови за работа в спалнята си, въоръжена с бележник-органайзера и лаптопа си, като направи дълга пауза, единствено за да почете на Бътън в леглото приказки преди сън, когато Тина я качи горе. Докато се връщаше в стаята си, чу Мат долу да разговаря с Луси. Заради явното му старание да говори тихо й се прииска да може да ги чуе. Но вместо да направи опит, тя предпочете да се прибере в стаята си, да си пусне Шопен и да увеличи силата на звука.

Луси се качи горе час по-късно. Очите й блестяха от вълнение, но вероятно се беше досетила, че на Нийли едва ли ще й е приятно да слуша излияния колко щастлива е била заради присъствието на Мат, затова само я прегърна, пожела й лека нощ и изчезна.

Сега, когато Мат си беше заминал, Нийли се почувства още по-потисната. Облече си любимата трикотажна пижама в бебешко синьо с пухкави бели облачета и аромат на омекотител. Опита да поработи, но любовната й мъка се оказа по-силна. Вече беше станало почти единайсет часа, а тя не беше яла от сутринта. Отмести лаптопа си настрана и тихо запристъпва с боси крака по стълбите надолу.

Тина беше изгасила светлината над печката, преди да излезе, Тамара и Андре също си бяха легнали. Нийли отиде в кухненския килер и се наведе, за да си вземе кутия с мюсли от открития рафт. В този момент почувства как една ръка затулва устата й.

Очите й се разшириха от ужас. Сърцето й заби учестено.

Мускулеста ръка я прихвана през кръста и я привлече към една много позната гръд.

— Представи си, че съм обществен враг — прошепна й той — и току-що съм те отвлякъл.

Едва когато усети, че Мат я повлече към задната врата, Нийли разбра, че той изобщо не се шегува.

Изобщо не реагира, когато тя го срита по кокалчетата на прасеца. Защо не си беше обула обувки с високи токчета, преди да слезе долу?

Той някак успя да отвори задната врата, без нито за миг да я пуска. Усещаше топлия му дъх върху бузата си.

— Единственият начин да говоря с теб е да те измъкна от тази къща и точно това правя в момента. Може да крещиш, разбира се, но знай, че приятелите ти от Тайните служби веднага ще дотърчат, а те първо стрелят и после питат. Затова реши, много ли искаш да ме видиш мъртъв?

Нямаше представа колко много!

Понечи да го ухапе по ръката, но не можа да се накара да впие зъби в нея.

— Много добре, скъпа моя. Можеш да се бориш с мен, колкото си искаш. Но, моля те, не вдигай шум, защото ония приятели те пазят на сериозно.

Единият й крак заора в нападалите листа, докато той наполовина я носеше, наполовина влачеше през верандата, после през тревата, без нито за миг да отпуска ръката, с която затулваше устата й. Беше силен като вол, а тя в същото време беше извън себе си от чувство на безсилие. Сигурно би могла да произведе някакъв шум и така, но дори не се опита да го стори. Макар много да й се искаше той да умре точно от насилствена смърт с много кръв наоколо, сама щеше да свърши цялата работа. Дори я беше страх да го ритне, за да не би да го принуди по този начин неволно да извика. О, как беше възможно да се случи подобно нещо! Що за побеснял, презрян и покварен беше той!