Сюзън Филипс: Първата дама

— Имам ужасното усещане, че не отвръщаш на чувствата ми, но това не променя моите чувства към теб, нито ги прави по-слаби. Дори и да ме изхвърлиш завинаги от живота си, искам да знаеш, че ти винаги ще бъдеш моята по-добра половина.

Гласът му премина в шепот, така натежал от чувства — тя имаше чувството, че може да го пипне.

— Ти си въздухът, който дишам, храната, която ям, водата, която пия. Ти си моят подслон и моето бягство, ти си моята енергия и вдъхновение, моята амбиция, моят ентусиазъм. Ти си моят покой.

Тя се усети лека като перце под този порой от поезия.

— Само като те погледна, имам чувството, че ме е огряло слънце. Преди да те познавах, все едно не бях жив. Мислех, че знам какво искам, но всъщност изобщо не съм знаел. Ти влезе в живота ми и го промени завинаги. Обичам те, възхищавам ти се, желая те, обожавам те!

Тя се почувства като в прегръдка — в прегръдката на тези любовни сонети, на тази рапсодия на привързаността. Този нецеремонящ се с никого мъж, който така силно се беше опитвал да се раздели с всичко женско в своя живот, беше всъщност мечтата на всяка жена.

— Ти ме накара да прогледна на света по абсолютно нов начин. Теб първа поздравявам, когато се събудя сутрин. Теб си представям вечер, преди да заспя.

Той плъзна ръце изпод краката й и я улови за ръцете.

— Понякога през деня си мечтая за това, просто да държа ръката ти. Само това. Да те държа за ръка. И си представям как ще преминем през живота двамата с теб. Хванати ръка за ръка. Дори си представям, че бихме могли и да спорим така. Хванати ръка за ръка. Или просто така да седим на дивана заедно. Или…

В гласа му се появиха твърди нотки, докато се опитваше да обясни и защити точно тази своя представа.

— Съзнавам, че това, което говоря и правя, е малко старомодно, но не ме е грижа — виждам и два люлеещи се стола. — Той присви очи, само за да й покаже, че не е такъв еснаф, какъвто може би изглеждаше в този момент. — Виждам това. Наистина го виждам — голяма веранда пред къщата и два люлеещи се стола един до друг и нас двамата в тях, побелели и със сбръчкани лица. — Твърдите нотки отстъпиха място на по-нежни. — Децата са си отишли, вече пораснали, и на мен ми се иска да целуна всяка бръчица по лицето ти, а после просто да поседим и да се полюлеем.

Зави й се свят. А сърцето й буквално запя. А той в същото време лекичко галеше с палец дланта й.

— Дори не мога да изразя колко обичам да се любя с теб. Знаеш ли, че издаваш най-изумителните звуци, докато се любим? И знаеш ли, че ме държиш в прегръдките си като че съм единственото, което имаш, и това ме кара да се чувствам като Бог.

Той я погали по бузата и после я погледна право в очите.

— Обичам да съм в теб, да докосвам лицето ти и да те гледам с широко отворени очи, за да се уверя, че наистина си ти.

Тя потрепери.

— И след като свършим, да чувствам как ме побиват тръпки само при мисълта за деня, когато отново ще съм в теб. Когато ще скрия сапуна и спра водата, за да може… по-дълго да остана в теб… да съм част от теб.

Кожата й пламна. Той погали с палец долната й устна, дрезгавият му глас излъчваше съблазън.

— После си представям как вървиш, разговаряш с хората и вършиш всичко, свързано с работата си, но само ние двамата знаем, че аз продължавам да съм част от теб.

Тя усети как като че цялата изгаря в пламъци.

— Най-накрая проумях какво представлява цялата тази невероятна красота двама души да станат едно цяло, защото именно това искам да бъдем двамата с теб.

В очите му блеснаха сълзи. И в нейните очи избиха сълзи и потекоха по бузите й.

Гласът му ставаше все по-плътен и пламенен:

— Никога няма да намериш мъж, който да те обича така, както аз те обичам, да те защитава по-добре от мен — дори от теб самата — и който винаги ще бъде до теб, докато станеш такава, каквато искаш да бъдеш.

Хлип разтърси гърдите й.

— Изобщо не се притеснявам, че ще се наложи да живея с цялото това наследство, което носиш със себе си, обвито в американското знаме. Всъщност обичам те точно защото то те е направило това, което си — най-добрата жена, която някога съм познавал, и единствената жена, която някога ще обичам.

Той спря да говори и остана загледан в нея. Думите бяха отстъпили място на емоциите.

Тя докосна лицето му с възглавничките на пръстите си, оставяйки влажни следи по красивите му високи скули, в същото време попивайки докрай истинността на всяка негова дума. Да. Точно за това си беше мечтала цял живот, но не беше вярвала, че най-накрая мечтата й се е сбъднала.