Сюзън Филипс - Първата дама

— Това не ми пречи.

— Пречи ти. И не се опитвай да ме убеждаваш в противното.

Той се усмихна и я прегърна. Какво дяволче беше като дете! Също като Луси…

Болката отново се надигна в него.

— Какво е станало, Мат?

— Защо смяташ, че нещо е станало?

— Защото би трябвало да се чувстваш на върха, а явно не е така. Бил си част от най-вълнуващата история на годината. Всички в Америка знаят кой си. Отново работиш там, където ти харесва, и това, което ти харесва. Имаш поръчки от най-добрите вестници и списания в страната. Получи всичко, което някога си искал. Но изобщо не изглеждаш щастлив.

— Щастлив съм. Наистина! Сега ми разкажи за отец Франсис. Какво направи, за да те разстрои така?

Тя захапа стръвта и така го освободи от задължението да обяснява какво точно се е случило, защото не искаше да й го казва — наистина беше получил от живота всичко, което беше искал, и точно това всичко най-много мразеше сега.

Вместо да играе хокей на лед, му се искаше да отиде на пикник. Вместо да отиде в Юнайтед сентър, му се искаше да заведе малкото си момиченце до някоя детска площадка, да го остави да играе в пясъчника и да играе на фризби с по-голямата му сестра. Вместо да се среща с всички онези жени, които му се натискаха, му се искаше да приюти в прегръдките си сладката и своенравна първа дама, чиито очи имаха цвета на американското небе.

Сладката и своенравна първа дама, която беше избягала от него с цялото му проклето семейство!

Ан най-накрая спря да говори.

— Хайде, приятел. Дадох ти достатъчно време да си събереш ума. Сега е време да ми се изповядаш. Какво е станало?

Тапата, с която толкова години здраво беше затискал истинската си самоличност, изскочи навън.

— Провалих всичко, ето това стана. — Погледна намръщен сестра си, но вече сили не му бяха останали да се бори със себе си. — Аз съм влюбен в Нийли Кейс.

Беше влюбен! Почувства се така, сякаш го бяха ударили с хокейна шайба право в челото. От всички идиотски, малоумни и егоистични постъпки, които беше натворил през живота си, тази, че му беше трябвало толкова време, за да осъзнае любовта си към Нийли — беше най-лошата.

Щом се налагаше и той да мине по този път, не можеше ли да се влюби в някоя по-обикновена жена? Не! Не и той! Не и Господин Опак човек като него. Защото щеше да бъде прекалено лесно! Вместо това трябваше да се влюби в най-известната жена в Америка!

До обяд Ан просто вървеше по петите му, взирайки се с жалостиви очи в лицето му. Всеки път, когато я погледнеше, забелязваше, че устните й шават. Той знаеше защо е това, тя се молеше за него, което пък го предизвикваше да й каже да си задържи проклетите молитви за себе си, но тъй като така или иначе само на това можеше да се надява в този момент, реши да се прави, че не я забелязва.

Заведе сестрите си на обяд в едно от бистрата на модната улица „Кларк“, а после, когато те се устремиха всяка към колата си или към летището, едва потисна желанието си да ги помоли да останат още малко с него. Те отново го целунаха, прегърнаха и оставиха следи от червило по ризата му.

Същата нощ той се почувства още по-самотен в празната си къща. Без сестри, които да го тормозят с проблемите си. Без бебе, на което да сменя памперсите, и вироглава тийнейджърка, от която да не сваля очи. Още по-зле — без жена с патриотично сини очи, на която да се усмихва.

Как е могъл да бъде толкова сляп? От първия миг, когато я беше видял, той се бе почувствал привлечен към нея както само противоположностите биха могли да се привличат. Никога не се беше наслаждавал толкова на компанията на една жена, никога по-рано не се беше чувствал така силно възбуден. Не само физически, но също и интелектуално и емоционално. Ако някой зъл дух точно в този момент се приближеше до него и му предложеше Нийли завинаги, но без да могат да се любят, пак щеше да я вземе. Е, и как, моля ви се, можеше да се нарече всичко това?

Беше загазил!

Не можеше повече да понася да стои затворен, затова грабна якето си, излезе навън и влезе в експлоръра, който беше купил на мястото на предишния си спортен мерцедес кабрио. Тази кола не беше много подходяща за многолюдния център на Чикаго, където понякога беше много трудно да се открие място за паркиране, но пък вършеше добра работа по специалните скоростни шосета и освен това беше достатъчно голяма и просторна, за да го побере. Истината беше, че той харесваше спомените, които му навяваше този форд експлорър.

Докато кръжеше безцелно из малките тесни улички на Линкълн парк, се опитваше да реши как да действа по-нататък. Изобщо нямаше представа какви бяха чувствата на Нийли към него. Беше се наслаждавала на неговата компания и със сигурност й беше харесало да се люби с него, но той също така беше спорил с нея, беше я мамил и се беше отнасял грубо с нея, така че едва ли би очаквал тя да се затича с отворени обятия към него. Едва ли би очаквал тя…