Сюзън Филипс - Първата дама

Да се омъжи за него.

Едва не блъсна едно бяло субару. Наистина ли очакваше некоронованата кралица на Америка да се обвърже до живот с един расъл прекалено нависоко словашки грубиян?

По дяволите, разбира се.

На следващата сутрин той си взе лаптопа и клетъчния телефон, нахвърля някои дрехи в куфара си и отнесе всичко във форда. По пътя се обади на редактора си и набързо съчини нещо в смисъл, че иска да продължи историята за Нийли Кейс, обещавайки му тържествено в същото време да изпраща навреме материалите за ежедневната си рубрика, след което вече спокойно можеше да се отдаде на мисли единствено в посока на целта на пътешествието си.

Той и бившата първа дама на Америка щяха сериозно да си поговорят.

Адвокатът на Нийли беше отказал да му даде адреса й, затова той се възползва от някои свои връзки в прескорпуса във Вашингтон и още на следващия ден вече се намираше в Мидълбърг, Вирджиния. Откъм пътя се виждаше единствено високата близо два и половина метра ограда, но не и къщата, както и високата порта с електронно управление. Насочи форда по алеята към портата. Нийли беше насрочила пресконференция за утре; Мат се молеше да си е у дома и да се готви за нея.

Над главата му се задвижи електронна камера и окото й се насочи към него. Надяваше се и самата ограда да е електрифицирана и зад нея да тичаха отвързани поне два добермана. Много често се беше будил посред нощ, притеснен за сигурността й.

— С какво мога да ви помогна? — Откъм таблото, монтирано сред тухлите, долетя мъжки глас.

— Аз съм Мат Джорик. Дошъл съм да се срещна с госпожа Кейс.

— Тя очаква ли ви?

— Да — излъга той.

Последва кратка пауза.

— Името ви не фигурира в списъка за посетители.

— Не бях сигурен дали ще успея да дойда днес. Ако я попитате, ще ви каже, че всичко е наред.

— Изчакайте.

Надяваше се, че ако не гласът му, поне видът му беше по-уверен. Гледката на тази порта и мисълта за обширните площи, които се намираха зад нея, превърнаха пропастта, която ги делеше, от теоретична в напълно реална. Той забарабани с пръсти по волана. Защо се бавеха толкова?

— Господин Джорик?

— Да.

— Съжалявам, господине, но на госпожа Кейс не й е възможно да се види с вас.

Мат стисна волана.

— Ще дойда по-късно днес.

— Не, господине.

Той поседя така за момент и колкото повече време минаваше, толкова по-неловко започваше да се чувства.

— А ако дойда утре сутринта?

— Не. Госпожа Кейс изобщо не желае да ви приеме.

Стомахът на Нийли се беше свил на кълбо, а ръцете й бяха леденостудени. Мат беше тук. Пред портата й. Искаше да се спусне навън от къщата, да притича по алеята и да се хвърли в прегръдките му… само за да бъде отново отблъсната.

Не й се наложи дълго да мисли, за да се сети защо беше дошъл. Макар редовно да го бяха информирали за състоянието на момичетата, той искаше да се увери как стоят нещата със собствените си очи. Господин Силно отговорния.

Ръката й трепереше, когато посегна към телефона във всекидневната, за да се обади на адвоката си. Мат не можеше просто така да влиза и си излиза от живота на момичетата, когато му се прииска. Нямаше да е добре за тях, а за нея щеше да е пагубно. Предстоеше й кампания, върху която трябваше да се концентрира. И нов живот, който да си изгради.

— Ма!

Бътън вече беше показала неудоволствие от това, че Нийли прекалено се е застояла на телефона. Тя пусна от високо пластмасовото си камионче върху килима и я изгледа — упоритото й изражение така силно напомняше на Мат, че на Нийли й се прииска да завие от болка. Намести телефона на мястото му, затвори книжката с инструкциите и записките си, стъпи на килима и седна на него, кръстосвайки крака. Бътън моментално се покатери в скута й, понесла в ръце камиончето си и една от мъничките сини обувчици на Андре.

— Га бича ма.

Нийли я притисна към себе си, надявайки се така да се поуспокои.

— И аз те обичам.

Тя я целуна по бузката и улови с пръсти косицата й, която беше пораснала по-дълга и вече започваше да се къдри.

— Как можа Мат да постъпи така?

— Та?

Бътън за пръв път беше изрекла тази дума, откакто бяха напуснали Айова. Бебето смръщи вежди и повтори:

— Та! — После се напрегна с всичка сила: — Та!

Нийли нямаше как да го допусне отново до себе си.

Едва беше започнала да спи спокойно нощем и не искаше отново да потъва в тъга. Не, когато й предстоеше най-важната пресконференция на живота й. Утре.

Нийли целуна ръчичката на Бътън.