Сюзън Филипс - Първата дама

Тъй като единствено своите взаимоотношения с нея той беше описал доста по-постно, на нея й се наложи да вземе нещата в свои ръце и веднъж завинаги да пресече любопитството. Барбара Уолтърс й помогна да го стори.

БУ:Госпожо Кейс, в серията статии в „Чикаго стандарт“ на Мат Джорик той описва вашите чувства към момичетата с доста подробности, но не така постъпва по отношение на взаимоотношенията ви със самия него. Желаете ли да направите допълнителен коментар?

КК:Мат е чудесен журналист и е описал всичко с много повече подробности, отколкото аз бих могла да го сторя. Не смятам, че много съществени детайли са били пропуснати.

БУ:Как бихте описали вашите взаимоотношения?

КК:Двама твърдоглави възрастни, опитващи се да разберат какво е най-доброто за две момичета. Поставям ударението на твърдоглави .

БУ:Факт е наистина, че Мат споменава за споровете помежду ви.

КК:(Смее се.) Каквито изобщо нямаше да има, ако Мат толкова често не се беше оказвал на погрешно мнение.

От този смях я заболя. Тъй като с негова помощ се беше опитала да се престори, че нищо особено не се беше случвало между тях двамата.

БУ:Все още ли сте приятели?

КК:Как да не станем приятели, след като изживяхме заедно такова голямо приключение? Всички сме чували истории за войнишкото приятелство родено по време на война. И макар никога след това да не се видят, винаги ще ги свързва това именно чувство, че връзката помежду им е била много специална.

Специална и ох, много болезнена .

БУ:Разговаряли ли сте с Мат след това?

КК:Понастоящем той все още е законен попечител на момичетата и ни предстои да уредим въпроса с осиновяването им, така че, разбира се, с него контактуваме често.

Нямаше нужда да споменава, че контактуваха само чрез адвокатите си.

БУ:Само за да изясним окончателно нещата, между вас нямаше любовен роман.

КК:Роман? Бяхме заедно само седмица. Освен това не забравяйте, че бяхме в компанията на две много дейни придружителки. Трудно бихме успели да осъществим нещо подобно при такава неотлъчна стража.

Много трудно… но не и невъзможно.

Тя затегна широкия колан на копринената си роба в леденосин цвят, прекоси килима в спалнята си, за да се приближи до шкафа от черешово дърво, където стоеше музикалната й стереоуредба, и задейства устройството за компактдискове. После намали звука, за да не безпокои останалите.

Чувственият глас на Уитни Хюстън, пееща своя химн за разбитите сърца, обгърна Нийли като успокоителна вълна и първите изгарящи я, но и така необходими сълзи на самосъжалението закапаха от очите й.

Защото тя винаги щеше да го обича… Притискайки силно ръце към гърдите си, тя остана на мястото си, заслушана как Уитни изпява чувствата й, точно каквито бяха.

Горчиво-сладки спомени… 75 75 Това е рефренът на известната песен на Уитни Хюстън, изпята от нея и във филма й „Бодигард“, I will always love you — винаги ще те обичам. — Б.пр.

Тя извади една кутия от дъното на нощното си шкафче, отнесе я до леглото си, където седна с кръстосани крака, облегната на възглавницата — копринената й роба меко обгърна коленете й — и заразглежда съдържанието й. В нея бяха горчиво-сладките й спомени — кибрит с рекламен надпис на „Хубавите ястия на баба Пег“, гладко речно камъче от брега край покрития мост, миниатюрния гердан в златно и черно със сърчицето по средата и розовата роза, която той беше откъснал за нея вечерта, когато се разхождаха край старата фермерска къща. Всеки следващ път, когато я взимаше в ръка, й се струваше все по-крехка и чуплива.

Вдигна я към лицето си, но ароматът беше изветрял.

Той беше вторият мъж, в когото се влюбваше. Вторият мъж, който не беше отвърнал на любовта й с любов.

Песента отново се завъртя.

Самосъжалението й беше до такава степен мелодраматично, че би й се искало да може да се надсмее над себе си. Но така и все не успяваше.

Горчиво-сладки спомени…

Само веднъж в седмицата позволяваше на старите спомени да оживеят. Чак толкова ужасно ли беше? Само веднъж в седмицата, за да може спокойно да преживее останалите дни и нощи.

Винаги ще те обичам…

Мат притежаваше всичко, което бе искал да има. Пари. Уважение. Работата, която харесваше. И необходимото спокойно уединение.

Когато му потрябваше фланелената риза, откриваше я там, където той я беше сложил последно. В шкафчетата в банята си откриваше само крем за бръснене, дезодорант, превръзки „Ейс“ при порязване при бръснене и пудра за крака. Никой не му местеше безалкохолната бира, никой не си оставяше уокмена така, че той да го настъпи, нито повръщаше на килима в къщата в „Линкълн парк“ в Чикаго, в която живееше под наем.