Сюзън Филипс - Първата дама

През деня направи всичко възможно да потисне всякакви мисли за Мат, вечер обаче винаги й беше по-трудно, а в неделните вечери й беше най-трудно, защото те маркираха началото на поредната седмица без него. Отначало се беше опитвала да прогони със самоубеждение тъгата си, но тя я нападаше отново в понеделник. Най-накрая Нийли беше разбрала, че е по-добре именно в неделя вечер да се отдава на тъжните си спомени.

от Мат Джорик

„Първия път, когато говорих с Корнелия Кейс, тя беше невероятно възбудена, направо до ожесточение, в което нямаше нищо чудно, след като нейният съпруг, бившия президент на Съединените щати, беше — готови ли сте за това? — ГЕЙ!

Нейната похот се лепна за мен като евтино бельо…“

Статия от този род Нийли беше очаквала, но не и историята, която всъщност беше написал Мат. Тя приседна на кушетката до прозореца, припомняйки си как само се беше почувствала в мига, когато беше взела „Чикаго стандарт“ и беше разбрала какво е съдържанието на ексклузивния 74 74 Единствен по рода си, статия или интервю, предоставени само на една медия. — Б.пр. им материал.

„Първия път, когато говорих с Корнелия Кейс, тя спасяваше едно бебе на стоянката за тежкотоварни камиони край Макконелсбърг, Пенсилвания. Спасяването на бебета е едно от нещата, които тя умее най-добре, след като така или иначе се беше опитвала да го прави през целия си живот. А когато не успее, което й се случва доста често, тя го приема много по-лично, отколкото би трябвало, но повече за това ще ви разкажа по-късно.

Тогава не знаех, че тя е Корнелия Кейс. Беше с евтини бели гуменки, тъмносини шорти и огромна жълта фланелка за бременни с цяла редица патки, маршируващи върху предната й част. Беше подстригана късо и имаше корем, голям колкото осеммесечна бременност.

Нито една от историите, писани досега за нея, не споменаваше, че дамата притежава темперамент, но, повярвайте ми, тя наистина го притежава. Въпреки цялото й лустро, Нийли Кейс е способна да ви преследва до края на света, ако с поведението си я разстроите и огорчите. А що се отнася до мен, тя беше безкрайно огорчена…“

„Чикаго стандарт“ беше публикувал историята, разказана от Мат, в шест части, които после бяха цитирани и анализирани от всички медийни издания и програми по света. В статиите си той беше описал в подробности ситуацията с двете момичета и как Нийли се беше намесила в живота им. Беше разказал за инцидента край покрития мост, за вечерята в ресторанта „Хубавите ястия на баба Пег“ и за конкурса за двойници на известни личности.

Беше написал и за срещата с Бъртис и Чарли, и за нощта, в която беше разкрил самоличността на Нийли. Чрез разказите му Скуид и Мабел отново бяха оживели, също и Нико, и къщата в Айова.

По отношение на всяка статия сам беше решавал какво трябва и какво не трябва да се вписва в протокола. Беше извадил на бял свят подробностите по нейното бягство, чувството й на безсилие заради принудата да бъде първа дама, ентусиазма й по отношение на пикниците, играта с фризби, колониалите, базарите и двете лишени от майка момичета.

Отначало тя се почувства като зашеметена колко много тайни беше разкрил за момичетата, но като задоволяваше толкова обстойно и така рано общественото любопитство, той всъщност не оставяше почти никакво място за работа на таблоидите и така точно беше направил много повече да защити личния им живот, отколкото цяла армия гардове.

Също в протокола бяха влезли и политическите й амбиции, както и неохотата, с която беше приемала близкото присъствие на здрави бебета, макар начинът, по който Мат да я беше описал, неврозата й вече не изглеждаше като слабост на характера.

Извън протокола бяха останали сексуалните им взаимоотношения и всичко, свързано с Денис Кейс. Беше поискал доверието й, но тя се беше оказала неспособна да му го даде. Сега си призна, че е трябвало да си припомни неговото солидно като скала чувство за отговорност, а не да издава бързи присъди.

Макар да беше извадил на показ много повече от личния й живот, отколкото всеки друг журналист, той също така беше успял да я превърне от национална икона в жив човек, в жена, обичаща живота. Беше описал начина, по който тя проявяваше загрижеността си за другите, и насладата, която изпитваше от обикновените неща, дълбокия й патриотизъм и пристрастията й по отношение на политиката и политиците — макар да не й беше харесало твърде определението му възторжена до сълзи оптимистка . В неговия разказ тя изглеждаше по-уязвима, отколкото сама се преценяваше, но оцени начина, по който той беше наблегнал на дълбоките й познания в областта на вътрешната и външната политика.