Сара Алън - Вкусът на мечтите

Тя му отвори вратата и подхвърли:

— Например, че изглеждам много щастлива?

— Кло…

— Не желая да му казваш каквото и да било. Лека нощ, Адам.

Тя заключи и се обърна. „Стара любов, нов път“ се беше настанила на дивана до „Научи се да прощанаш“, сякаш я чакаха, за да й четат конско. Върхът! Преследваха я наръчници за самопомощ!

Гневно изтича в банята, за да вземе душ. Книгите никога не се появяваха там. Като котките и те мразеха да се мокрят. Клоуи стоя под душа, докато водата стана ледена. Тъкмо реши, че е отмила от съзнанието си всички мисли за Джейк или поне достатъчно, за да заспи, отвори вратата на банята и видя книгите — стояха една върху друга на пода пред нея.

— Ако ви видя още веднъж тази вечер, ще ви пусна в тоалетната! — закана се тя, прекрачи ги и се приближи до нощното си шкафче да навие будилника.

След миг се обърна, но те бяха изчезнали.

На другия ден, докато чакаше клиенти, Клоуи запълваше времето си с четене на списания. Отчаяно се нуждаеше от някакво развлечение — каквото и да било, стига да й помогне да забрави колко тих бе апартаментът през нощта, колко самотна и излишна се чувстваше самата тя. За жалост „Научи се да прощаваш“ я беше последвала на работното й място, перчеше се на щанда и от време на време я побутваше, за да й напомни за себе си. За щастие поне „Стара любов, нов път“ беше решила да остане вкъщи, въпреки че сутринта изпадна от кутията с мюсли и те се разхвърчаха навсякъде. Клоуи за пореден път блъсна от щанда „Научи се да прощаваш“ и в същия момент видя как някой прекоси фоайето и тръгна към закусвалнята.

— Пак сте вие! — възкликна; необяснимо защо се зарадва на повторната среща с тази жена.

Джоузи Чирини се обърна да види на кого говори Клоуи. Не видя никого и озадачено попита:

— Аз ли?

— Да, вие — засмя се Клоуи. — Още един печен сандвич за вкъщи ли?

Джоузи се приближи до щанда:

— Запомнили сте.

— Помня какво поръчва всеки клиент. Наследих тази способност от прадядо си. — Тя се обърна, сложи си ръкавици за еднократна употреба и се захвана да приготвя сандвича. — Наследих закусвалнята от него. Пък и много рядко клиентите искат печен сандвич с домати и сирене. Само една жена редовно го поръчваше, обаче отдавна не съм я виждала. — Чу как Джоузи възкликна „Така ли?“, сякаш това я беше заинтригувало. Сви рамене и добави: — Красива жена, малко попрезряла, малко грубовата. Русокоса, силно гримирана. Всеки път идваше от съдебната зала. Всеки път бе обвинена в нарушаване на обществения ред, само веднъж — в проституиране. — Клоуи млъкна и се обърна към клиентката. — Не злословя по неин адрес. Самата тя ми каза. Каза и на Ханк. — Посочи охранителя до бариерата пред главния вход. — Не се срамуваше. Смяташе го за съвсем естествено. Така живеят някои хора.

Щом хлябът стана златист и трите вида сирене се разтопиха и зацвърчаха върху грила, Клоуи отлепи с дървена лопатка сандвича и го уви в специална хартия. Джоузи й подаде точната сума.

Днес носеше дълго сиво палто, закопчано догоре, изпод яката му надничаше червен пуловер. Беше много красива, въпреки че хубостта й не се набиваше на очи. Гладката й бяла кожа контрастираше с тъмните й очи и коса, както черният мрамор контрастира със снега. Ефектът беше много драматичен, човек би си помислил, че при допир тя е студена като камък. Обаче от нея лъхаше приятен аромат на бонбони. „Не точно на бонбони — каза си Клоуи. — Тя ухае на Коледа.“ Сложи на тезгяха плика със сандвича и отбеляза:

— Адам имаше право. Наистина ухаете на мента.

— Адам е казал, че ухая на мента? — Гласът на Джоузи леко затрепери.

— Ами да. Снощи се видяхме и поговорихме.

— Това комплимент ли е или обида?

— Според мен е комплимент. — Клоуи едва сдържа усмивката си, като видя как жената се изчерви от смущение. Беше трогателно. Помежду им с Джейк нямаше онзи трепет, онзи тревожен въпрос: „Дали той ме харесва?“ От първия миг страстта им беше като снаряд. Така и не им остана време за „традиционно“ ухажване.

Взе парите, оставени от Джоузи, и маркира поръчката; в този момент вратите на асансьора в дъното на просторната ротонда се отвориха, във фоайето се изсипаха костюмирани мъже. Съдебното заседание беше приключило.

Клоуи вдигна поглед и веднага видя Джейк, сякаш се бе появил, привлечен от мислите й.

Не беше забелязал, че вратовръзката му е развързана. Преди миг някой му беше казал, че от куфарчето му се подават някакви документи. Явно се чувстваше неловко. И той като нея не знаеше как да се държи, което, колкото и да е странно, й подейства успокояващо.