Лей Грийнууд - Бък

Бък искаше да се засмее с цяло гърло. Не можеше да си представи защо не се беше влюбил в Хана в момента, в който я беше видял. Нямаше представа как е могъл да се съмнява в любовта или лоялността й, а беше повярвал на Мелиса. Той беше пълен глупак. Щеше да е още по-голям тъпак, ако някога отново се усъмнеше в чувствата й.

— Има ли нужда от лекар? — попита Бък.

— Не. Готвачът се грижи за него.

— Тогава да си тръгваме у дома.

Радостта излетя от лицето на Хана, а тялото й се вдърви. Тя се отдръпна от Бък.

— Не искам да се връщам в ранчото. Искам да отида при майка си.

Бък хвана здраво ръцете й:

— Заради Мелиса ли?

— Аз… Ти не…

— Знам какво е направила — каза Бък. — И знам точно каква е. Казах й да се маха, преди да съм се върнал.

Сковаността на Хана все още не беше изчезнала.

— Но ти си я търсил с години.

— Търсех нещо, което Мелиса не може да ми даде, нещо, което се съмнявам, че тя би могла да даде на когото и да било. Още по-лошо, през цялото това време не съм осъзнавал, че вече съм го открил.

— И какво е то? — тя вече не се отдръпна от него.

— Любов и семейство.

— Сигурен ли си за Мелиса? — попита Хана. — Все пак, тя е твоя сестра.

— Дрю и Идън са мои сестри. Мелиса не ми е никаква.

Хана се успокои и силно стисна ръката на Бък:

— Да се прибираме у дома.

Когато заслизаха по стълбите на верандата, Зийк се провикна:

— Трябва да я попиташ нещо преди това.

— Какво? — попита Бък.

Зийк ги последва по стълбите:

— Ако ти не можеш да се сетиш за какво става въпрос, може би ще е по-добре за нея да се омъжи за този Джилет.

С ръка, все още обвита около Хана, Бък се обърна към Зийк, когато слезе от последното стъпало:

— Не мога да повярвам, че го правиш.

Зийк го дари с една от редките си усмивки:

— И аз също, но така е правилно.

— По-късно.

— Не! Сега! Няма да позволя на Хана да направи и една крачка с теб, докато не я попиташ.

Бък сведе поглед към Хана и усети, че се изчервява. Тя знаеше за какво говори Зийк, но със сигурност не би очаквала той да каже нещо толкова лично пред всичките тези хора.

Том и Зийк се взираха очакващо в него. Всеки един от хората на Джилет го гледаше с не по-малко любопитство. Той усети топлината на смущението да облива цялото му тяло. Не би могъл да го направи, не сега, не пред всички тези хора.

Но когато погледна в очите на Хана, думите, с които искаше да го отложи, замряха на устните му. Хана вдигна изпълнен с обич поглед и той имаше усещането, че ще се пръсне от цялата стаена в него любов. Не можеше да си помисли да чака дори и миг повече.

Той я притисна към себе си.

— Надявах се да поговорим за това насаме, но може би сега наистина е най-подходящият момент. Обичам те. Още от момента, в който те видях за първи път. Искам всички да знаят, че те обичам с цялото си сърце. И ако можеш да понесеш да бъдеш женена за такъв глупак като мен, много бих искал да станеш моя съпруга.

— Сигурен ли си?

Тя не се беше отпуснала напълно, не можеше да му повярва докрай.

— Никога не съм бил по-сигурен за нещо през живота си. Сега знам какво е семейство. Знам, че мога да създам моето само с теб.

Бък видя как и последните следи от съмнение изчезват от очите на Хана, заменени от бликащата в тях радост.

— В такъв случай, с най-голямо удоволствие бих се омъжила за теб.

Бък придърпа Хана към себе си и я притисна в прегръдките си. Високите одобрителни възгласи го стреснаха за секунда, но нищо не можеше да развали магията на този миг. След живот, изпълнен с безкрайно лутане, той най-накрая се беше прибрал у дома.

Пространството около къщата ехтеше от дузина младежки гласове. Цялото семейство на Джейк беше дошло за сватбата. Дори Уорд беше довел съпругата и тримата си синове, най-малкият от които беше само на месец. Всичките им съседи също бяха тук. Селестин Еванс, приемаща всичко около себе си с широко отворени очи, беше позволила на Дрю да я замъкне в центъра на глъчката. Самата Хана подозираше, че изключително красивият Зак Рандолф беше истинската причина за това.

— Ще я изплашат — каза Джейк на Хана. — Може би е добре да я отървеш от тях.

— Глупости — отговори Хана. — Ако някой може да я накара да излезе от черупката си, това е Дрю.

Бяха седнали под дърветата. Бък беше обвил с ръка талията на Хана. Тя беше оставила подготовката за сватбата на Изабел и майка си.

— Аз си избрах жениха — беше ги информирала тя. — Друго нищо не ме интересува.