Лей Грийнууд - Бък

— Последвах те, когато тръгна да търсиш онези коне — обясни Зийк. — Наблюдавах те, докато се скапваше от работа, за да построиш ограждението. Знаех, че ще ти отнеме поне месец, за да намериш сам достатъчно коне, затова открих някакви и ги подгоних към теб.

— Ах ти, подъл кучи син!

Усмивката на Зийк изчезна:

— Казах ти, че няма да те изоставя, докато имаш нужда от мен. Сега престани да стоиш там с отворена уста, а се мятай на коня си.

Бък се обърна към сестра си:

— Какво прави Хана при Джилет?

— Нямам представа — тя срещна погледа му, без да трепне, но той знаеше, че тя лъже.

— Много добре знаеш.

Зийк слезе от коня си и се запъти към Мелиса:

— Кажи му, преди да съм ти прерязал гърлото.

Тя отстъпи крачка назад, изплашена от омразата, струяща от очите му.

— В бележката не пишеше, че иска да се омъжи за Еймъс. А за Джилет. Не ти казах, защото мислех, че това много ще те нарани.

— Лъже! — отсече Зийк. — Ти никога не си се съобразявала с чувствата на никого другиго, освен собствените си.

Мелиса внимаваше да държи Бък между себе си и Зийк.

— Джилет е влюбен в Хана от момента, в който е пристигнал тук — каза тя. — Той я ухажваше през цялото време, докато те нямаше. Накрая тя се предаде и го прие.

— Това е лъжа! — извика Бък. — Хана никога не би се омъжила за Джилет.

В погледа на Мелиса проблесна гняв:

— Ти вярваш на нея, а не на мен?

— Всеки би й повярвал — каза Зийк. — Ти не си нищо друго, освен една лъжлива бяла уличница.

Мелиса се втурна покрай Бък и зашлеви Зийк. Той я бутна на земята.

— Ще позволиш това да му се размине ли? — настоя тя към Бък, а от очите й струеше омраза.

— Защо Хана отиде при Джилет? — попита Бък.

Той дори не се и помръдна да помогне на сестра си. Яростни искри изхвърчаха от погледа на Мелиса:

— Тя се беше уморила от теб — злобно изсъска тя към него. — Каза, че има нужда от любовник, който не е толкова непохватен. Каза, че иска мъж, който да е богат и да ти е приятно да го гледаш, а не някакво си безпарично бостанско плашило на кон.

Зийк се запъти към нея. Тя запълзя, роклята й се влачеше в прахта след нея.

— Остави я — каза Бък. — Знам, че лъже.

Той погледна лежащата в прахта Мелиса — дрехите й бяха изцапани, косата й беше разрошена и той видя една жена, която не приличаше на сестрата, която беше плакала за него, когато баща им ги раздели. Една жена, която нямаше нищо общо с красивата му сестра, която се кълнеше, че ще дойде в мига, в който разбере къде е.

Тя беше красива, но беше също толкова себична, колкото и родителите му. Би излъгала всеки, включително и собствения си брат, ако можеше да получи това, което искаше. Вероятно го бе обичала преди тринадесет години, но вече не беше така. Той беше още един от многото безименни мъже, от които да се възползва и изостави, когато вече нямаше нужда от тях.

Не изпитваше нищо друго, освен отвращение към нея, както и към себе си за това, че е бил такъв глупак. Беше си забранил да обича толкова много прекрасни хора заради безмозъчното си схващане, че кръвната връзка е истинската връзка в едно семейство. Не беше ли разбрал, че кръвта не можа да принуди майка му и баща му да го обичат?

Джейк и Изабел го обичаха. Без причина. Просто го обичаха. Хана го обичаше, въпреки че той искаше да вземе ранчото й. Зийк го обичаше, въпреки че се сбиха. Мелиса не го обичаше, а той беше готов да й даде всичко, което имаше.

Погледна сестра си и се запита как е могъл дори да си помисли да я сравнява с Хана, Изабел или момчетата. Тя беше същата като баща му.

— Стани! — нареди й той. — Искам да си си тръгнала, преди да съм се върнал. Можеш да си сигурна, че винаги ще ти подсигуря дом, но ще трябва да се отнасяш към Хана с подобаващото уважение.

— А парите, които ми обеща? — попита Мелиса.

— Няма да ти дам и цент. Търсих те пет години из цял Тексас. Бях толкова щастлив да открия това, което мислех, че е истинското ми семейство, че щях да ти дам всичко, което имам. Но ти не ме считаш за твоето семейство. За теб съм само някой, когото да обереш. Само от чиста злоба се опита да ни разделиш с Хана.

— Изобщо не ме интересуваш, за да се притеснявам от нещо — злобно изсъска Мелиса. Когато се изправи на крака, видя калта и прахта по роклята си. — Виж какво направи, ти, безмозъчен глупако — изкрещя тя към Зийк. — Тази рокля струва много повече, отколкото ти самият.

— Хайде, Зийк — каза Бък, когато Том се появи. — Не си прави труда да слизаш от коня си — обърна се той към момчето.