Лей Грийнууд: Уорд

Октомври 1868

Сан Антонио, Тексас

За Марина Скот беше без значение, че е сгодена за Рамон и трябва да се омъжи за него. Трябваше да се махне от грижите и вниманието му, които направо я задушаваха, от майка му, която постоянно я наблюдаваше със студения си, хищнически поглед.

Марина тихо се измъкна от красивата си, богато мебелирана стая. Беше ранен следобед — времето, което всички използваха да си починат и да подремнат. Тя изпусна въздишка на облекчение, когато се намери на слънчевия балкон, около който се виеха млади лози и който ограждаше вътрешния двор. Марина се спусна безшумно по стълбите, заобиколи фонтана, премина бързо през хладния вътрешен коридор и излезе на оградената от дъбове алея.

Отначало бе впечатлена от огромното ранчо и голямата каменна къща, които говореха за внушително състояние. Семейство Дилън бяха много богати хора. Но напоследък къщата започна да й прилича на затвор.

Марина подкупи едно конярче да й оседлае кон, без да каже на никого. Момчето обаче не изпълни изискването й за някое „старо и кротко“ животно. С всяка стъпка конят ставаше все по-неспокоен и буен. Без предупреждение той се втурна през пресъхналото корито на потока и продължи да препуска в осеяната с къдри и мескит равнина.

Марина осъзнаваше много добре, че не трябва да се отдалечава толкова много от къщата, особено сама. Ранчото на Гарднър Дилън се простираше в продължение на мили в която и посока да потеглеше. Кравите му, някои от които и сега виждаше да се крият на сянка, наброяваха повече от петдесет хиляди глави. Марина често се питаше какво ли означава да бъдеш толкова богат.

Семейството на Марина беше едно от най-влиятелните в Сан Антонио. Баща й бе герой от две войни, а майка й беше най-уважаваната дама в обществото. Напоследък обаче баща й бе направил няколко лоши сделки и отчаяно се нуждаеше от пари, за да стабилизира разклатеното си финансово състояние. Женитбата на Марина Скот с Рамон Дилън, по-малкия син на богатия ранчеро Гарднър Дилън, щеше да му даде възможност да направи точно това.

Луиза Ескаланте Дилън, майката на Рамон, преди години се бе омъжила за Гарднър заради парите му и сега виждаше връзката си със семейство Скот като начин да осъществи амбицията си да стане водеща фигура в обществото на Сан Антонио.

За всички това бе идеалният брак, но Марина започна да се чувства като птичка в клетка, красива клетка, пълна с всевъзможни хубави неща, но все пак клетка. Би трябвало да бъде поласкана от вниманието, което й засвидетелстваха Рамон и майка му. Вместо това Марина бе неспокойна и раздразнителна. Нуждаеше се от свобода, от пространство, имаше нужда да диша свободно.

Последния път, когато се бе почувствала затворена и ограничена, бе избягала от училище и бе отишла на една фиеста в компанията на трима каубои. Тогава майка й бе припаднала, а баща й заплаши, че ще я лиши от наследство. Но Марина се бе забавлявала чудесно.

Конят й изпръхтя и се отклони надясно. Тя не беше добра ездачка и почти загуби равновесие. Вкопчи се уплашено в страничната част на седлото. След като се омъжеше. Марина сериозно смяташе да се научи да язди добре. Бе на седемнайсет години и през цялото време я бяха държали под строг контрол. Едно от предимствата да се омъжи за ранчеро бяха стотиците акри земя, където можеше да язди на воля.

Преди да бе успяла да възстанови равновесието си на седлото, от кедровите храсти зад нея изскочи огромен бик. Конят отметна рязко глава, изпръхтя и се впусна в галоп.

Марина дръпна юздите, но мундщукът бе между зъбите на коня. Не можеше да направи нищо, за да го спре. Животното се отклони от пътя и навлезе в храстите. Клоните започнаха силно да я удрят, в полата й се забиваха тръни. Един голям клон от вечнозелен дъб едва не я събори от седлото, когато конят се впусна в стремителен галоп през сухото корито на друг поток.

Марина изпусна юздите. Единственото, което можеше да направи, бе да се опита да се държи на седлото, докато конят се умори и забави ход. Ако паднеше, трябваше пеша да измине целия път до ранчото.

В този момент Марина забеляза в далечината конник и започнала му маха като обезумяла. Непознатият й помаха в отговор. Марина се надяваше той да е разбрал, че тя се нуждае от помощ и че ръкомахането й не е просто поздрав.

Точно в този момент конят й прескочи едно паднало дърво. Очевидно ездачът разбра, че тя се намира в опасност, тъй като тя едва успяваше да се задържи на седлото. Той пришпори коня си в галоп и се насочи към нея. Марина отправи безмълвна молитва да успее да се задържи на коня и да не падне, докато той дойде. За миг се изплаши, че конят и ще се опита да надбяга другия, но непознатият се впусна напреки през потока, за да я пресрещне. Една силна ръка я сграбчи през кръста и я повдигна от седлото. Мъжът спря коня си, пусна я на земята и скочи от седлото.